Господин Гелев, от 1-ви януари 2019 г. електронната търговия на български стоки в Китай става свободно. Кои земеделски продукти биха се продавали добре на този далечен пазар?
От началото на годината влезе в сила директива на китайското правителство за облекчаване режима на внос на селскостопански и други продукти чрез електронна търговия на дребно. Документът има за цел да продължи да подпомага трансграничния внос на 
продукти за лична употреба чрез електронна търговия. Всяка поръчка на физическо лице може да бъде е в размер на до 1250 лв., с годишен лимит до 6500 лв.
До момента оценката на пазара се формираше от интереса на китайските вносители. Надявам се, че след редицата мерки и инициативи за популяризиране на електронната търговия със селскостопански и други продукти, които съвместно с китайското правителство предприехме през годините, ще разширим българската продуктова гама, присъстваща на китайския пазар. Така, освен традиционните вино, мед, напитки и козметика, очакваме на китайската трапеза да се появят свежи плодове и зеленчуци, месни деликатеси и други качествени български продукти.
Уточнено ли е с китайската страна какви документи ще са необходими, за да могат българските фирми да изнасят храни чрез електронна търговия?
Продукти, за които при традиционната търговия се изискват подписани двустранни протоколи, ще могат да бъдат търгувани с крайни потребители в Китай чрез способите на електронната търговия и без финализирана процедура. Важно е да отбележим, че това по никакъв начин не означава липса на контрол на качеството и безопасността на храните от китайска страна.
През март 2019 г. ще бъде организирано посещение в КНР за допълнителни указания от китайската страна, а в края на месеца, в сградата на БТПП в София ще се проведе форум, на който ще бъдат оповестени регулаторните мерки на китайското правителство в областта на електронната търговия и ще даде старт на инициатива на Центъра за нейното популяризиране в България и страните от ЦИЕ.
Кой ще може да се възползва от възможностите за подкрепа за износ за Китай и при какви общи условия?
Всеки производител, всяка компания от България и останалите страни от ЦИЕ ще има възможност да се възползва от мерките и инициативите, които нашият Център развива. Има вече действаща платформа за консолидиране на селскостопански производители от Китай и страните от ЦИЕ, изградена и поддържана от Центъра. Достъпна е на интернет адрес www.16plus1cloud.org и представя възможност за осъществяване на реални търговски сделки между субекти от Китай и страните от ЦИЕ. За производителите, които нямат достъп до интернет, Центърът е готов да съдейства за професионалното заснемане и качване на техните продукти в платформата.
Паралелно с това, през 2019 г. са предвидени инициативи на Центъра за изпращане на мостри на селскостопански продукти, които да бъдат представени от експерти в рамките на постоянно действащата експозиция в Нинбо, КНР и на изложения, организирани от името на Центъра. Тук е мястото да поканя родните производители с интерес да представят продукцията си на китайския пазар, да се свържат с нас, за да получат допълнителна информация за възможностите, които предлагаме.
Какви са минималните количества, които могат да изнасят родните производители?
Моделът на ЦНСССКЦИЕ за насърчаване на търговията със селскостопански продукти има за цел да преодолее пречките, свързани с реализацията на стоките в Китай. Такива пречки биха могли да бъдат както минималните, така и максималните количества, които производителите могат да изнасят за Китай.
Целта ни е да създадем устойчив пазар, който да спомогне за постепенното развитие на селското стопанство в страните от ЦИЕ, т.е. да дадем възможност на местните производители да достигнат до китайския пазар с количества продукция, които да могат устойчиво да увеличават. Ето защо, с всеки производител е необходимо да има индивидуален подход, съобразен с производствените му възможности. В периода от 2015 г. досега Центърът успешно развива различни канали за реализация на селскостопански продукти от ЦИЕ в Китай, които да отговорят на конкретните нужди на всеки производител.
Моля разкажете за проектите за възраждане на бубарството и за производство на шафран, които ще стартират България и Китай през май 2019 г.
В момента водим преговори за визита през март на български експерти от Аграрния университет в Джъдзянския университет в гр. Ханджоу, където да се положат основите на откриващото се сътрудничество. Китайското правителство активно работи за развитието на селското си стопанство и подпомагането на селските райони. През 2018 г. китайският президент Си Дзинпин стартира кампания за подпомагане на земеделските производители в изостаналите провинции на държавата. Китайски експерти и учени направиха оценка, според която отглеждането на шафран би могло да облекчи конкурентоспособността на китайското земеделие и да спомогне за увеличаване на доходите на заетите с дейността лица.
България може да предложи както знания в областта, така и да бъде един от основните износители на шафранови луковици за Китай. Известно е, че културата вирее успешно на нашата територия и популярността й през последните години се увеличи значително. По отношение на бубарството България има дългогодишни традиции. Проведени бяха първоначални разговори с ръководството на Джъдзянския университет, през май 2019 г. на територията на България да се проведе форум, на който китайските специалисти да обменят идеи за сътрудничество и възраждане на бубарството в България.
Центърът за връзки с Китай насърчава търговията, обмена на знания и технологии
Създаден с междуправителствено споразумение между България и Китай през 2015 г., Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа е координиращ механизъм в областта на селското стопанство по линия на Инициативата „16+1“. Основните му функции са да помага за осъществяването на реални търговски сделки между страните, да насърчава обмена на знания и технологии и да съдейства за привличането на значими инвестиции в областта на селското стопанство. През годините Центърът успешно развива два проекта, подкрепени от правителствените ръководители на Китай и страните от ЦИЕ.
