АЗПБ участва в онлайн дискусия с евродепутати от комисия АГРИ на Европейския парламент

В понеделник АЗПБ взе участие в онлайн дискусия, организирана от групата “Обнови Европа” на Европейския парламент със заинтересованите страни от хранителния сектор относно руската инвазия в Украйна. В онлайн дискусията, инициирана от евродепутат Улрике Мюлер, участваха редица авторитетни европейски асоциации, представляващи цялата верига за производство на храни: COPA – COGECA, FOOD DRINK EUROPE, EUROCOMMERCE, CEJA, EU Meat Processing Industry- CLITRAVI, European Dairy Association (EDA), Association of Poultry Processors (AVEC), Romanian Association of Corn Producers (APPR) и др.

Коментарите и предложенията на АЗПБ по темата бяха следните:

• Високите цени на суровините (торове и горива, енергия) са факт в целия ЕС и вече влияят негативно върху доходите на всички фермери. Някои суровини като торовете са с нарушени вериги за доставки, а дори и да ги има цената им е непосилна. Всичко това създава огромна несигурност и страхове за жизнеспособността, а в някои сектори можем да говорим дори за заплаха за оцеляване, достъпността на фуражите и изхранването на животните е огромен проблем. Високата себестойност на продукцията днес не се знае дали в бъдеще ще може да получи от пазара цена, която да гарантира справедлив доход за фермера.
• В контекста на намерението на ЕК за дерогация през 2022 г. на изискването за необработваемите площи за нас е изключително важно да получим още сега решението на ЕК, за да могат фермерите да се подготвят за сеитба на посочени приоритетни култури (семена, препарати, торове и пр.). В тази връзка имаме притеснения дали с промяната в плановете на фермерите ще се удължи пролетната сеитба, както и дали срока за подаване на заявленията за подпомагане ще е достатъчен, не бива да се изключва и възможността за удължаване на срока на Кампания 2022 г.
• Факт са и растящите цени на материалите, използвани в строителството, сериозни смущения има вече при доставките на селскостопански машини и др. техника/оборудване, дори и да има търсене, предлагането е затруднено и доставки се изтеглят дори с над година във времето (при някои машините дори с 2 г.), при това при незнайно колко повишена цена. А България е страна, която внася голям дял от машините и технологиите от страните на ЕС. Това кара фермери и преработватели да преосмислят или да се откажат от планирани инвестиции, включително такива по ПРСР, тъй като одобрените разходи по проекти са напълно неадекватни на днешните пазарни цени. В контекста на факта, че усвояването на ПРСР към момента е 52 %, има средства, но има и риск от загуба на средства поради ненавременното им усвояване, според нас е целесъобразно и необходимо да се предвиди дерогация на сроковете по Регламента за ЕЗФРСР, така че да няма загуба на средства и те да останат на разположение на държавите членки за инструменти за подкрепа на агохранителния сектор в тази криза.
• Растат цените и на хранителните продукти, което за България е сериозен проблем с оглед на по-ниските средни доходи спрямо ЕС и с оглед на факта, че средно 21 % от разходите на домакинствата са за хранителни продукти. Освен това, нашето правителство и парламент към момента все още няма решение за намаляване на ДДС за храни (макар ЕС да даде тази опция дори за 0 % ДДС), у нас то е сред най-високите в ЕС- 20%. Но пък нашето правителство се опитва да регулира цени: за електроенергията бе въведен мораториум на цените, а бизнесът се компенсира в известна степен. По- сериозна и притеснителна е темата у нас относно обезпечаването на вътрешната продоволствена сигурност до 2023 г. със зърнени и фуражни култури и предприетите стъпки да закупи на търг през Софийската стокова борса1.1 млрд тона зърно (пшеница, царевица, слънчоглед). Оценявайки високо постиженията от функционирането на единен общностен пазар при свободно движение на стоки и капитали, апелираме към Европейските институции за общи решения и действия на ниво ЕС, за да не се конкурират нито държавите помежду си, нито като в нашия случай – правителство с производители/търговци, за да се избягват излишни напрежения и въздействия в пазара. Вече преживяхме подобен проблем и ЕК намери общо решение в пандемията с маски, дезинфектанти, ваксини и пр. Не бива да се допускат непазарни и индивидуални действия на фона на очакваните драматични затруднения в Чeрноморския басейн. Подкрепяме тезата, че ЕС трябва да има единен отговор относно продоволствената сигурност на всички страни в ЕС, на Украйна, както и на нашите партньори в Африка.
• На края, но много важна тема с неравенствата при фермерите между страните от ЕС. При подкрепата на дохода в Стълб 1 – това е ясно, че продължава да стои като проблем дори и в новата ОСП. Сега притеснението ни е базирано на задълбочаващото се неравенство от избора на различните страни, които правят при прилагането на извънредната временна рамка както заради пандемията от COVID- 19, така и планираната заради войната в Украйна нова временна рамка за държавни помощи. ЕК дава възможност, но правителствата имат различни приоритети и вземат различни решения- едни фермери от една държава получават сериозно подпомагане, други – не. Апелираме за единни и обективни критерии, които да не задълбочават излишно тези неравенства. Необходим е анализ от ЕК, необходима е безвъзмездна подкрепа за земеделски производители и преработватели с оценка на нуждите на най-засегнатите държави.