Страната ни е далеч от целта на ЕС за най-малко 25% биологично земеделие до 2030 г.
Само 3,95% от използваната земеделска площ (ИЗП) в България е била под биологично управление през 2024 г., показват данните на Евростат, представени в графика на Европейския икономически и социален комитет (EESC). Показателят включва както площите, които вече са в биологично производство, така и тези в процес на преход към него.
За сравнение, Европейският съюз си е поставил цел най-малко 25% от земеделската земя да бъде под биологично управление до 2030 г. Тя е заложена в Стратегията на ЕС за биологичното земеделие и е част от целите на Стратегията за биоразнообразието за 2030 г.
Разликите между държавите членки са значителни. Според данните за 2024 г. Естония е с най-висок дял – 22,58%, следвана от Португалия – 21,23%, Италия – 19,49% и Швеция – 16,66%. Следват Чехия – 15,96%, Латвия – 15,59%, Словакия – 14,79% и Финландия – 13,49%. В другия край на класацията са Малта – 0,77%, България – 3,95%, Полша – 4,88%, Ирландия – 4,97% и Нидерландия – 5,06%. За Австрия няма по-нови данни в тази серия след 2020 г., а данните за Гърция не са представени в разглежданата графика.
Европейската политика за биологичното земеделие обаче не се ограничава само до увеличаване на площите.
Европейската комисия посочва необходимостта и от стимулиране на търсенето на биологични продукти, включително чрез повишаване на информираността на потребителите, развитие на пазара и по-широко използване на биологични храни в общественото хранене.
В тази посока важна роля имат градовете и регионите, които могат да свържат местното производство с общественото хранене. Копенхаген е посочен от Европейската комисия като пример за град с 100% биологични обществени столови, снабдявани с продукция от около 25 000 хектара биологично земеделие, разположени основно в района на града. Във Виена има мрежа от биологични градски градини с площ около 860 хектара, която също снабдява обществени столови, включително детски ясли. В Рим около 1 милион порции биологична храна дневно се сервират в обществени столови, според данните, цитирани от Европейската комисия. Впоследствие моделът на общественото хранене в града продължава да се развива, като устойчивите критерии включват значителен дял биологични продукти.
Български пример е община Троян, която развива собствено общинско земеделско стопанство с оранжерии, овощни градини и зеленчуково производство. Инициативата е създадена с цел да осигурява качествена и екологично произведена храна за децата в детските градини. Европейското представителство в България посочва проекта като „общинска органична ферма“, а URBACT отбелязва, че продукцията е била предназначена за детските градини в града.
Така биологичното земеделие постепенно се превръща не само в начин на производство, но и в част от местните политики за хранене, обществените поръчки и развитието на регионалните хранителни системи.
Данните за дела на площите под биологично управление са от Евростат. Показателят измерва дела на използваната земеделска площ (UAA), заета от биологично земеделие, като включва както напълно преминалите към биологично производство площи, така и площите в процес на преход.
