България ще запази своята позиция на значим износител на зърно
Министерството на земеделието обяви своята първа прогноза за реколта 2026 година. Очаква се страната да произведе между 6,5 и 6,8 милиона тона пшеница. Тези количества ще покрият напълно вътрешното потребление, съобщи Български фермерски съюз (БФС). България ще запази своята позиция на значим износител на зърно. Прогнозите включват и производство на малко над 1 милион тона ечемик. Още при официалния старт на жътвата в средата на юни бяха поставени високи очаквания. Въпреки това климатичните условия внесоха корекции в първоначалните планове на фермерите.
Обилните дъждове засегнаха качеството на зърното в определени региони. В Северна България пшеницата е с ниско протеиново съдържание. Това я прави подходяща основно за фураж. Промиването на протеина се случи по време на оформянето на класа. Средният добив на пшеница в началото на кампанията е около 550 кг/дка. Тази стойност представлява спад от над 30% спрямо същия период на миналата година.
Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, коментира ситуацията.
“Засега новините са, че е с ниско протеиново съдържание, което означава, че основна част от реколтата, особено в районите на Северна България, става единствено за фураж. Това се дължи на обилните дъждове в периода, в който зърното е оформяло класа, което е довело до промиване на протеиновото съдържание, ” обясни Кукушева.
Въпреки тези данни, Кукушева увери потребителите, че няма място за притеснение относно хляба.“За хляба на България няма място за притеснение. Ние работим с най-добрата пшеница, защото пшеница с компрометирани хлебопекарни качества не влиза в българските мелници и от нея не се произвежда хляб”
Тя подчерта, че мелниците използват само суровина с отлични показатели. Жътвата все още не е приключила окончателно в цялата страна. Реалните количества и качества ще бъдат ясни след прибирането на зърното в хамбарите.В област Добрич ситуацията е по-благоприятна. Средният добив на пшеница в Добричко към момента е 676 кг от декар. Ожънати са над 157 хиляди декара от общо засетите 1 292 950 декара.
При ечемика в Добрич жътвата е почти завършила. Средният добив там достига 635 килограма от декар. Маслодайната рапица също показва добри резултати със среден добив от 387 кг/дка.Производството на пшеница в България се движи във възходяща посока от 2022 година. През 2025 година беше отчетен рекорд от 7,353 милиона тона. Това утвърждава страната като стабилен фактор в Черноморския регион. Динамиката при останалите култури обаче е различна. Царевицата остава най-проблемната култура за земеделците. Нейното производство се сви до 993 хиляди тона през 2025 година. Това е спад от близо 38% спрямо предходния отчетен период.
Основната причина са поредицата от сухи и горещи лета.При слънчогледа се наблюдава постепенно понижение на производството. От 2,1 милиона тона през 2022 година то падна до 1,571 милиона тона през 2025 година. Рапицата обаче отбеляза впечатляващо възстановяване. Производството ѝ нарасна със 102% на годишна база до 319 хиляди тона.България остава на първо място в Европа по производство на зърно на глава от населението. Пазарната среда обаче продължава да бъде източник на сериозна тревога. Цените на международните борси са сравнително ниски спрямо разходите. В някои райони себестойността на продукцията е по-висока от пазарната цена.
Зърнопроизводителите разчитат на държавно субсидиране за покриване на част от загубите.Мариана Кукушева обърна внимание и на организационни проблеми в сектора. Консултативният съвет по зърното не се е събирал от година и половина. Това води до липса на официални данни за преходните запаси. Подобна ситуация се отразява негативно на целия пазарен процес. Силната конкуренция от Русия и Румъния засилва натиска върху българските производители. Те ще трябва да разчитат на висока организация и качество на продукцията.
