Поради липсата на валежи и екстремните температури се очакват ниски добиви от пролетниците
Добивите на есенните култури тази година са по-високи спрямо миналогодишните, споделя в интервю за Агрозона Силвия Кичева, председател на кооперация, която стопанисва малко над 19 000 декара в землището на Провадийското село Житница.
„Приключихме напълно с прибирането на пшеницата и ечемика. При ечемика добивите се запазват като миналогодишните, при пшеницата отчитаме около 20% ръст на годишна база,“ разказва тя.
Зърнено-житните култури се развиват най-добре в този район. През тази година пшеницата заема около 6 200 декара от общите площи, ечемикът – 2 000 декара. Освен това, в кооперацията се отглеждат близо 5 700 декара слънчоглед, 1000 декара зимна рапица, 1500 декара царевица за зърно и около 1700 декара за силаж. Част от царевицата за зърно ще бъде силажирана заради екстремно високите температури. Освен това, кооперацията отглежда около 1500 декара люцерна за животните от собствената кравеферма и 300 декара грах. Има и определено количество площи в угар, оставени да почиват.
Има ли възможност за прилагане на поливно земеделие във вашето стопанство?
„Ние нямаме поливни площи, няма и как да имаме, защото липсва източник, от който може да се направи. Единственият вариант е със сондажи. И през тази година станахме свидетели на голяма суша с екстремно високи температури. Последно в началото на юни месец паднаха около 40 л/дка, след което не е имало никакви валежи. За щастие, при нас не паднала и градушка. Проблемът е, че сме разположени ниско в котловина и температурите достигат около 42 градуса следобед, което направо “опече” културите. Поради липсата на валежи и високите температури, очакваме при пролетниците добивите да са като миналогодишните, които отново бяха доста ниски,“ обяснява Кичева.
Как успявате да се приспособявате към промените в климата?
„Сеем все по-ранни царевица и слънчогледи, за да се приспособим към променящия се климат. Хибридите, които избирам, обикновено гледам да имат устойчивост на суша, високи температури и екстремни условия. От друга страна, всяко растение си има предел и ако температурата на въздуха е 40 градуса, а на почвата – около 50-52 градуса, то просто няма как да оцелее, каквото и да е,“ споделя тя.
Кандидатствате ли подпомагане по някои еко-схеми и/или други мерки за финансиране?
„През миналата и настоящата година кандидатствахме по еко схемата за подобряване на почвения потенциал с микроторове, биостимулатори и междинни култури. Кандидатствахме и по друга еко схема за намаляване използването на пестициди. Взехме участие и в еко схемата за разнообразяване на отглежданите култури. През 2023 година пробвахме и останахме доволни. Получихме плащане по схемите, за които бяхме кандидатствали, и се възползваме от тези схеми. През юни получихме и плащане по приема за инвестиции в стопанствата по подмярка 4.1 от 2021 година и там също успешно завършихме дейностите си“, доппълни още тя.
Какви са цените на торовете в момента?
„Има нормализиране в цените на торовете спрямо ситуацията от преди 2 години. Комбинираните торове варират между 850 и 1200 лв. Преди време около 2 кг зърно плащаха 1 кг тор. В момента, при цени между 350 и 380 лв. на тон пшеница, амониевият нитрат е около 550 лв.,“ завършва Кичева.
