Секторът остава малък по размер, но стратегически важен за земеделието, регионалната икономика и износа
Повече от 125 години след създаването на първата българска фабрика за консервирани храни, индустрията продължава да доказва своята устойчивост, въпреки че остава сравнително малък сектор по размер. Анализ на Българската стопанска камара показва, че преработката и консервирането на плодове и зеленчуци формират едва около 1,3% от предприятията в преработващата промишленост, 1,5% от заетите и 1,2% от добавената стойност през 2023 г., но ролята им за земеделието, регионалната икономика и износа остава значително по-голяма от тези показатели.
От първата фабрика на Пантелей Генов във Варна през 1899 г. до днешните модерни предприятия в Пловдив и други земеделски райони, консервната индустрия преминава през периоди на възход, кризи и преструктуриране. Данните показват, че въпреки пандемията, енергийната криза и поскъпването на суровините секторът запазва стабилност, като произведената продукция достига 1,135 млрд. лв. през 2023 г., което е ръст от около 31% спрямо 2019 г.
Днес пред производителите стои ключовият въпрос не дали индустрията има потенциал, а дали България ще успее да осигури достатъчно местни суровини, инвестиции и технологии, за да възстанови част от позициите си на международните пазари. Защото зад всяка консерва стои не само производствен процес, а цяла верига – от българското земеделие до износа на готова продукция.
Началото на една индустрия започва във Варна
Историята на българската консервна промишленост започва през 1899 г., когато предприемачът Пантелей Генов открива първата фабрика за консервирани храни във Варна. След обучение във Франция и Белгия той пренася в България модерни производствени технологии, характерни за развитите европейски държави. Началото обаче не е лесно. Пазарът все още не познава добре консервираните продукти, а производителите се сблъскват с недоверие от страна на потребителите и недостиг на качествени суровини.
С течение на времето става ясно, че развитието на сектора изисква по-добра връзка със земеделските райони. Затова производството е преместено в Пловдив, където условията за разширяване са по-благоприятни. Датата 3 април – денят, в който е взето решението за създаването на първата фабрика – днес се отбелязва като професионален празник на консервната промишленост.
Фабрика за консерви „Черно Море“ – работници в производството
От индустриален подем до трудностите на прехода
През първата половина на XX век консервната промишленост постепенно се утвърждава като важна част от българската икономика. Между двете световни войни държавата насърчава изграждането на малки консервни предприятия в земеделските райони, което позволява на производителите да използват по-ефективно местната продукция.
Най-силният период за сектора идва през 80-те години, когато България достига исторически високи нива на производство и се превръща в значим износител на консервирани плодове и зеленчуци. След 1989 г. индустрията преминава през тежък период. Приватизацията, загубата на традиционни пазари и необходимостта от адаптация към пазарна икономика водят до закриването на много предприятия. Част от производителите обаче успяват да оцелеят чрез модернизация, инвестиции и ориентация към нови пазари, особено в Европейския съюз.
Малък сектор с голямо икономическо значение
Според анализа на Българската стопанска камара секторът „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци“ заема сравнително ограничен дял в структурата на преработващата промишленост. През 2023 г. той включва 1,3% от предприятията в сектора, осигурява 1,5% от заетите лица и създава 1,2% от добавената стойност в преработващата индустрия.
Въпреки това значението му надхвърля статистическите показатели. Консервната индустрия е важен партньор на земеделските производители, защото осигурява пазар за сезонната продукция и намалява загубите при плодовете и зеленчуците. Тя позволява също така български продукти да достигат до потребителите целогодишно и подкрепя развитието на цели региони, в които земеделието е основен източник на доходи.
Устойчивост въпреки пандемията и кризите
През последните години консервната индустрия показва по-голяма устойчивост спрямо редица други сектори на преработващата промишленост. В периода 2019–2023 г. броят на предприятията остава сравнително стабилен. След кратък спад през първата пандемична година секторът успява бързо да възстанови позициите си, а през 2022 г. достига нивата отпреди COVID-19.
Производството също се увеличава. За пет години произведената продукция нараства с 31% и достига 1,135 млрд. лв. през 2023 г. Показателна е 2020 г., когато производството на консервирани плодове и зеленчуци се увеличава с 5,3%, а оборотът нараства с 9,3% спрямо предходната година. Това се случва в момент, когато преработващата промишленост като цяло е силно засегната от пандемията. Една от причините е повишеното търсене на трайни хранителни продукти по време на ограниченията, както и способността на компаниите бързо да се адаптират към новите условия. Добавената стойност в сектора също расте. Между 2019 и 2023 г. тя се увеличава с около 19% и достига 272,7 млн. лв. или 139,4 млн. евро.
Пловдив остава център на индустрията
Консервната промишленост е силно концентрирана в няколко региона на страната. Около 43% от предприятията са разположени в областите Пловдив и София. Пловдив заема водещо място, като около една пета от всички компании в сектора са концентрирани там. Следват София-град, Пазарджик и Стара Загора.
Тази концентрация не е случайна – тя е свързана както с историческото развитие на сектора, така и с близостта до важни земеделски райони.
Над 230 хил. тона суровини преминават през предприятията
През 2024 г. българските консервни предприятия са преработили над 230 хил. тона пресни плодове и зеленчуци. Обемът включва 112,1 хил. тона плодове и 121,4 хил. тона зеленчуци. Общото количество готова продукция достига 168,65 хил. тона, като 74,2 хил. тона са плодови продукти, а 94,4 хил. тона са зеленчукови консерви и смеси. Износът продължава да бъде важен фактор за сектора. Само при плодовите продукти 28,3 хил. тона са насочени към пазари в Европейския съюз.
Новите технологии са шанс за развитие
Според оценки на Министерството на икономиката пазарът на консервирани плодове и зеленчуци има потенциал да расте с около 1–2% годишно през следващите години. Основните възможности са свързани с внедряването на нови технологии за консервиране, създаването на продукти с по-висока добавена стойност, автоматизацията на производството и инвестициите в енергийна ефективност. Част от големите компании вече привличат чуждестранни инвестиции, които ускоряват въвеждането на модерно оборудване и международни производствени практики.
Недостигът на суровини остава основното предизвикателство
Въпреки положителните тенденции, секторът продължава да се сблъсква със сериозни проблеми. Най-големият риск е свързан с намаляващото производство на плодове и зеленчуци в България. Недостигът на местни суровини затруднява предприятията и ограничава възможностите им за развитие. Допълнителен натиск оказват високите цени на енергията, поскъпването на опаковките, конкуренцията от по-евтини вносни продукти и необходимостта от инвестиции за покриване на европейските стандарти. Представители на бранша посочват, че загубата на руския пазар в края на 90-те години е нанесла сериозен удар върху производството и е наложила преориентация към по-конкурентни пазари.
Консервната индустрия търси своето ново място
Повече от век след първата фабрика на Пантелей Генов българската консервна промишленост продължава да бъде важна част от икономиката на страната. Секторът има история, традиции и доказана устойчивост, но бъдещето му зависи от способността на производителите да осигурят стабилна суровинна база, да инвестират в технологии и да създават продукти, които отговарят на променящите се изисквания на пазара.
Източник: Българска стопанска камара (БСК), анализ на сектор „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци“; данни за развитието на българската консервна промишленост.
Снимки: https://commons.wikimedia.org/
