Секторът пред колапс заради критичен спад в държавното подпомагане
Секторът на биологичното животновъдство в България навлезе в период на тежка несигурност след публикуването на заповед № РД 09-515 от 7 май 2026 г., която определя шокиращо ниски нива на подпомагане за настоящата кампания. Според официалните данни, ставката по еко схемата за биологично производство при селскостопанските животни е фиксирана на 119,54 евро на хектар, което представлява драстичен срив от близо 67% в сравнение с предходните две години. Браншовите организации подчертават, че през 2023 и 2024 г. производителите са получавали стабилно подпомагане от около 358 евро на хектар, а сегашното решение поставя фермерите в обективна невъзможност да покриват производствените си разходи.
„Смятаме, че определеното подпомагане по схемата за биологично земеделие за 2025 г. в този размер е от една страна несправедливо и обидно спрямо труда и усилията на всички български животновъди, а от друга се явява негативен сигнал към всички останали, които са решили да се ориентират към биологично земеделие в бъдеще време,“ заяви в официално писмо до министър Абровски Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България (АРМПГБ).
Анализът на АРМПГБ показва сериозна нелогичност в разпределението на средствата, тъй като при ръст на заявените площи от едва 15% спрямо предходната година, финансовата помощ намалява с две трети. Този финансов удар се засилва от факта, че биологичното животновъдство изисква значително по-високи разходи за сертифицирани фуражи, специфично ветеринарно обслужване и строг контрол по европейските регламенти в сравнение с конвенционалното отглеждане.
Същевременно се наблюдава огромна диспропорция спрямо биологичното растениевъдство, където подпомагането за определени култури достига нива от над 800 евро на хектар, поставяйки животновъдите в позиция на структурно недофинансиран подсектор. Към финансовата несигурност се добавя и критичният проблем с достъпа до пасища от държавния и общинския поземлен фонд. Докато новите интервенции изискват от стопаните тригодишен многогодишен ангажимент, правото им на ползване на земя често е едногодишно и несигурно. Често разпределените площи съществуват само по документи като пасища, докато на терен са силно обрасли или самозалесени, което излага фермерите на риск от административни санкции и възстановяване на средства без тяхна вина.
В своето обръщение до Министерския съвет и Министерството на земеделието и храните, представителите на бранша настояват за незабавно създаване на експертна работна група, която да анализира структурата на бенефициентите и да предложи законови промени за гарантиране на устойчивост в сектора.
