Експертна дискусия в „Референдум“: Петьо Киров (АЗПБ), Мариана Милтенова (НСГБ) и Венцеслав Славов (АИСБ) за ценовия шок и оцеляването на българското производство
Войната в Близкия изток и логистичният хаос около протока Ормуз и Суецкия канал поставиха българската икономика пред сериозно изпитание. В студиото на „Референдум“ по БНТ водещи фигури от аграрния сектор: Петьо Киров, член на УС на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), Венцеслав Славов, член на УС на Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България (АИСБ) и Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ) заедно с икономисти, анализираха верижната реакция от поскъпването на горивата. Докато енергийните ресурси натоварват себестойността на продукцията, браншът предупреждава: ако държавата не предприеме спешни мерки като намаляване на ДДС за фермерските стоки, продоволствената сигурност на страната е застрашена от вълна от фалити.
„Като цяло цената на петрола не влияе пряко върху зърнопроизводството. Съществени там са цените на торовете. Надявам се , че тази криза скоро ще приключи и няма да имаме още повишения, тъй като цените на торовете са на много високи нива от месеци насам. Надявам се, това повишение, което е в момента, да не рефлектира върху българския производител към този момент,“ сподели Петьо Киров.
Той обясни, че през протока Ормуз в световен мащаб преминава 44% от сярата, 31% от уреята, 18% от амоняка и фосфорните торове. „Затваряйки протока Ормуз, цените на глобалните хранителни доставки ще се покачат. Торът е основна суровина за земеделието. В България за момента има достатъчно торове. Но напрежението върху цените остава,“ сподели Киров.
Ние от АЗПБ сме входирали петиция до президента Йотова, до Министерски съвет за намаляване ставката на ДДС на 9% за био и фермерските продукти, произведени в България.
Целта е да се намали това напрежение върху цените и да се стимулира потреблението. Според мен хората ще започнат да купуват по-малко продукти заради кризата,“ заяви Киров. Според него секторът трябва да се адаптира към моментната ситуация.
„При нас зависимостта от ситуацията , в която се намираме, е много голяма. В нашия сектор производителите на плодове и зеленчуци започват интензивни агротехнически мероприятия. Това са: резитби, торене, пръскане, обработки и всичко това изисква ползване на горива. От понеделник до четвъртък разликата в цената на дизела е 20%. Това е доста обезпокоително. С вдигането цената на горивата, всичко върви нагоре и това рефлектира върху нашето производство. Ако този процес продължи по-дълго, неминуемо това ще се отрази и върху себестойността на продукцията, която ние произвеждаме,“ коментира ситуацията Милтенова.
Тя обясни, че ситуацията с цената на торовете също е сериозна.
„Цените на торовете наистина са завишени. А при нас и препаратите също се оскъпиха. Имаме медни препарати, които са завишени с около 30% в сравнение с 2025г.,“ каза Милтенова.
Според думите й спадът в производството на плодове и зеленчуци у нас за последните 10-20 години е огромен.
„Ежедневно получаваме сигнали, че хората изкореняват градини, закриват стопанства, спира производството на плодове и зеленчуци. И ако тази ситуация продължи, много вероятно е нови стопанства да фалират и да излязат от производството. Бизнесът трябва да се подпомогне, производството на храни трябва да се подпомогне, за да може да осигурим така наречената продоволствена сигурност,“ заяви Милтенова.
„В животновъдството и по-специално свиневъдството, цената на петрола, на горивата и на енергийните цени като цяло не се отразяват веднага при нас. В сектора властват други икономически зависимости, които са свързани с търсенето и предлагането на пазара. Тъй като Европа е нетен износител на свинско месо-произвеждаме повече прасета отколкото консумираме, тази индексация в цените на енергийните продукти няма да се усети при нас до момента, в който тенденцията на пазара не се обърне. Това вероятно може да го принесем и при птицевъдния, говедовъдния сектор,“ сподели Венцеслав Славов.
„Не стоят така нещата във фуражопроизводството, където енергийните разходи се отразяват много бързо. Ако утре цената на тока е с 30-40% по-висока от днешната, производителите на фуражи веднага ще усетят тази тежест и те трябва да я предадат нататък по веригата на доставки в техните утрешни цени. Фуражът е 70% от себестойността на всяко едно животновъдство. Тежестта е доста голяма,“ категоричен е Славов.
„В момента освен протокът Ормуз и Суетският канал не функционира много добре. Всички тези доставки за Европа, които идват от Азия, от Китай, Южна Корея, Япония, в момента минават през Африка, ЮАР. Това вдига срока на доставки с 14 дни. Това е още по-голям разход за корабите, които пътуват, съответно е разход за всички бизнес оператори, включително и в България. Целят индустриален бизнес страда, а хората, които ще платят сметката, са най-потърпевши от ситуацията в момента“ коментира Славов.
Той обясни и защо българска продукция се изнася, а потребителите консумират вносна.
„България е част от общоевропейския пазар. Ние сме нетен износител на зърно. Не можем да преработим количествата зърно-дали е пшеница, ечемик, царевица и т.н. и ние ги изнасяме към западноевропейски и не европейски държави. Тук имаме една дупка в преработвателните възможности на държавата ни да задържи тези количества произведени зърна и да може да ги преработи и да може да ги вкараме в животновъдство или друг вид производства. Но и имаме и такива продукти, на които сме нетен вносител-например свинското месо. Ние трябва да разглеждаме местната икономика като част от нещо по-голямо Но ние трябва да работим в посока родната продукция да се преработва и остава тук и да бъде добавена стойност в общия икономически басейн, който имаме в България. Пазарът трябва да се саморегулира,“ разясни Славов.
Източник: Референдум, БНТ
