Това е гъбна болест и се среща по всички костилкови видове
Ранното кафяво гниене е болест по костилковите овощни видове, която нанася сериозни щети върху количеството и качеството на реколтата. Има негативно въздействие върху развитието и потенциала на овощните дървета, посочи за Agrozona.bg Юри Ташков – главен инспектор „Растителна защита“ в ОДБХ-Плевен.
Честите, продължителни и обилни превалявания през април и май тази година, съчетани със сравнително ниски за този период температури, както и падналите градушки, създадоха изключително благоприятни условия за развитие и разпространение на двете болести в по-голямата част от страната. Значителното повишение на температурите и липсата на валежи през юни и следващите месеци силно ограничиха заразяванията, развитието и разпространението на ранното кафяво гниене и сачмянката.
Нанесените щети върху реколтата са в пряка зависимост от начина на стопанисване на овощните градини и мерките, които предприемат стопаните за ограничаване на вредните последствия при проява на двете болести.
Симптоми на
ранното кафяво гниене.
Това е гъбна болест и се среща по всички костилкови видове. Вредоносният ефект от нея е в по-големи размери при кайсията, черешата, вишната и някои сортове сливи. Гостоприемници на патогена са над 30 растителни вида, които са потенциален източник на зараза. Болестта се проявява от цъфтежа на дърветата до узряването на плодовете.
Условията за заразяване и развитие на патогена варират в широки граници. Оптималната температура е 12-25 градуса, а основният фактор е високата въздушна влажност. Наличието на валеж, обилна роса или мъгла създават идеалните условия за инфекция. Заразяването става чрез разпръскване с дъждовните капки, а на по-големи разстояния – от вятър и насекоми.
През пролетта болестта се проявява под формата на т.нар. „опожаряване” на цветовете. Пораженията започват като кафяви петна по венчелистчетата, развиващи се в последствие върху всички части на цвета. Той омеква и изгнива. Заразата преминава към плодните клонки, които обхваща пръстеновидно. Те увяхват и изсъхват заедно с нарастващите листа върху тях.
Загиването на младите леторасти е особено характерен признак при вишнята и черешата.
Инфекцията протича по дебелите скелетни клони, които изсъхват изцяло или се покриват с язви и раковини, придружени от интензивно смолотечение. По младите звавръзи симптомите се проявяват като закръглено кафяво петно, което постепенно нараства, докато покрие цялата повърхност на плода.
По-силно страдат плодовете с тънка ципа, разположени в китки или наранени от насекоми, градушка и др. Ако заразеният плод се допира до някой клон на дървото, той се инфектира и върху него се образува хлътнало по-тъмно петно (раковина). Важно е да се знае, че при кафявото гниене повредените растителни части – листа, цветове, леторасти, плодове изсъхват (мумифицират се), но не опадат, а остават по дърветата до следващата година.
Причинителят (паразитна гъба) зимува по нападнатите дървета основно в мумифицираните плодове и в раковините по клоните. Степента на проява на болестта при чувствителните сортове зависи от количеството зараза, която презимува в градината – по дърветата и под тях. При дъждовно и хладно време тя в края на зимата преминава по пъпките, цветовете и върховете на леторастите. Засяга плодовете малко по-късно – при висока въдушна влажност и умерени температури.
Борбата с причинителя на ранното кафяво гниене по овощните дървета задължително трябва да се базира на съчетаването на агротехнически и при необходимост -на химически мероприятия. За да се преборят стопаните с тази болест, се прилагат редица агротехнически мерки, обясни Юри Ташков. Той препоръча новите овощни насаждения да се създават по възможност на проветриви терени. Важно е да се ползва здрав и качествен посадъчен материал . От значение е изборът на сортове устойчиви на ранно кафяво гниене.
Силно чувствителни към болестта са кайсиите „Късна Силистренска“, „Унгарска“, а от сливите – „Стенлей“ и др. За радост повечето от отглежданите у нас сортове череши са устойчиви спрямо ранно кафяво гниене. Висока чувствителност спрямо болестта проявяват сорта „Наполеон“, както и почти всички ранни сортове череши.
Извършване на постоянни наблюдения за поява и разпространение на болестта
Стопаните трябва спешно да се заемат с
премахването на източниците на зараза.
Важно е да се унищожават всички диви сливи и джанки, трънки и появилите се издънки. През есента да се изрязват и унищожават всички опожарени клонки и заразени клони до здрава тъкан. Големите рани трябва да се замазват със специални бои или замазки, за предпазване от инфекции. Експертът препоръчва също да се събират и унищожават загнилите и мумифицирани плодове.
Да се извежда борбата с плодовите червеи, чиито повреди благоприятстват нападението от болестта по плодовете. От голямо значение е и обработката на почвата. Според Юри Ташков химическата борба е ефективна, само ако се прилагат своевременно и постоянно всички агротехнически мероприятия. Предпазно есенно третиране с медсъдъжащи препарати може да се извърши, когато поне 70% от листата са опадали.
Първото пролетно пръскане отново е предпазно с препарати на медна основа и трябва да се извърши при набъбване преди разпукване на пъпките. Второ третиране се прави при показване боята на цветовете (фаза цветен бутон), използвайки подходящ препарат. При благоприятни условия за развитие на болестта (валежи, понижаване на температурите) пръскания се провеждат и в началото и края на цъфтежа, дори и след него.
Вегетационните пръскания – при фаза цветен бутон и следващите е необходимо да се извършват с продукти за растителна защита със системно действие. Подходящи са такива с актини вещества Тебуконазол, Дитианон и др. Препоръчително при вегетационните третирания е редуването на продукти за растителна защита с различни активни вещества с цел предотвратяване изграждане на резистентност /устойчивост/ у патогена. Тези мерки ще спасят дърветата и градините, засегнати от икономически важната болест.
Автор: Лилия Цветанова
