За да се преборят със сачмянката, производителите трябва да направят предпазни пръскания с медсъдържащи фунгициди през есента след листопада
„Сачмянката е една от икономически значимите болести, която засяга дървета и насаждения в различни региони на страната всяка година. Поразява основно костилковите овощни видове като сливи, вишни, череши, кайсии и праскови“. Това сподели в интервю за Agrozona.bg Юри Ташков – главен инспектор „Растителна защита“ в Областна Дирекция „Безопасност на храните“ в град Плевен.
Сачмянката води не само до проблеми в състоянието и развитието на засегнатите дървета, но се отразява върху количеството и качеството на добивите. За съжаление, освен редуциране на прибраната продукция, може да компрометира състоянието на плодовете, които да загубят търговския си вид. Всички тези фактори причиняват загуби на земеделските производители, особено на тези, които са инвестирали в създаването и отглеждането на овощни градини.
„Най-много от нея страдат листата, но не подминава и леторастите, цветните пъпки и плодовете. Може да се прояви още през пролетта, особено ако времето е по-влажно и сравнително топло. Максимално развитие достига през лятото, когато може да получи широко разпространение“, посочи Юри Ташков.
Причинители на болестта са гъба и бактерия т.е. има гъбна и бактериална сачмянка, като симптомите са сходни. Патогените презимуват в заразените клонки и пъпки. Трънката е гостоприемник на гъбната сачмянка и ако е близо до други овошки, именно тя често се оказва причинител на инфекцията.
Кога се появява болестта и какви са признаците й?
За да открият дали насажденията страдат от тази икономически значима болест, стопаните трябва да знаят в кой период се появяват първите й признаци и в какво се изразяват . Затова е изключително важно редовно да се проверява здравното състояние на дърветата както в дворната градина, така и в насажденията за интензивно производство.
„Първичните заразявания стават рано през пролетта, при поява на листата и леторастите. Периода на развитие е само два до четири дни, затова се разпространява много бързо.
Напролет по листата на всички гостоприемници се появяват дребни тъмночервени точки, които се разрастват до червено-кафяви петна с тъмна ивица по края, а след седмица-две поразената тъкан опадва и се оформят дребни дупки. При силно нападение листата пожълтявят и окапват. По тази причина през юли и август може да се стигне до вторичен растеж на леторастите и образуване на нови листа, което води до отслабване на дърветата, залагане на по-малко плодни пъпки за следващата година и значително понижаване на устойчивостта им на студ.
По леторастите се появяват леко вдлъбнати петна с червен оттенък. При прасковата петната могат да обхванат пръстеновидно едногодишните клонки, което води до отмиране на връхната им част. Повредените части често пъти са покрити със смола“, обясни експертът.
При вишните и кайсиите силно пострадалите леторасти могат да изсъхнат. Завръзите при силна зараза засъхват и окапват, а по-слабо нападнатите се деформират, напукват и по-късно загиват. По плодовете сачмянката се развива най-често при кайсията, черешата и вишната. При кайсията около дръжката се появяват дребни червено-кафяви напетнявания, като при силно нападение може да покрият и целия плод.
„По черешите и вишните се образуват кафяво-червени петна, тъканите спират да нарастват и се получава вдлъбване, а месестата част на плода остава срастнала с костилката. По прасковата около дръжката на плода се образуват по-едри струпеи, като засегнатата тъкан засъхва и опадва. Образуват се вдлъбнатини, които се изпълват със смола“, допълни той.
Повредата, която нанася по листата са видими като дребни пурпурни точки.
Обаче те се разрастват до дребни закръглени петна, с бледокафяв до охрен цвят. Заразените тъкани около петната постепенно получават червено-кафяв цвят. Петната са особено различими са при младите листа, чиито тъкани в средата некротират. Така може да се забележи, че върху петурите се образуват дребни, почти еднакви по размер кръгли дупки.
По леторастите също се образуват пурпурни точки, които се разрастват до закръглени тъмнокафяви до червено-кафяви петна. По плодовете на черешата и вишната се образуват червено-кафяви петна, чиито тъкани спират да нарастват. Може да се наблюдава и срастване между плодовото месо и костилката.
За борба със сачмянката се прилагат основно агротехнически мерки, а при необходимост и химични третирания, както при ранното кафяво гниене.
Агротехнически мерки за борба със сачмянката.
Стопаните трябва да преминат към изрязване и унищожаване на поразените клонки. От голямо значение е събирането и премахване на окапалите плодове, които са източници на зараза. Това е мероприятие много важно, защото инфекцията може да засегна цели овощни градини. Ако е в частен двор, може да се пренесе и върху останалите податливи на него дървета.
„За да се преборят със сачмянката, производителите трябва да направят предпазни пръскания с медсъдържащи фунгициди през есента след листопада и рано напролет при набъбване на пъпките.
При благоприятни условия за развитие на болестта, се провеждат предцътежно, следцъфтежно, както и 1-2 последващи пръскания с медсъдържащи препарати от 10-15 дни след цъфтежа. Срещу сачмянка може да се ползват и продукти за растителна защита с активно вещество „ каптан“, препоръча Юри Ташков.
Ограничаване на заразяването може да се направи чрез резитба на заразените леторасти, с цел да се намали зимуващата зараза. Болестта сачмянката изисква от стопаните да вземат спешни мерки. Те трябва не само да спасят засегнатите дървета, но и да ограничат разпространението на заразата в овощните си градини.
Автор: Лилия Цветанова
