Симптомите при птичия грип може да варират в широки граници- от леко протичане до силно инфекциозно заболяване, което може да унищожи цели ферми за броени дни
Птичият грип е едно сериозно заболяване в животновъдния сектор, което носи сериозни щети в различни направления. За неговото разпространение, за тенденциите, клиничната му картина и мерките срещу него за Agrozona.bg разказа д-р Иван Шиков – началник отдел „Здравеопазване на животните“ към ОДБХ-Пловдив.
Птичият грип (инфлуенца) е вирусно заболяване, което се среща при птиците. Вирусите му са или високо или ниско патогенни, в зависимост от способността им да предизвикват тежка или лека форма на заболяване, вкл. и смъртност.
„Дивите прелетни птици са естествен гостоприемник и „резервоар“ за всички видове вируси на инфлуенцата. Домашните птици, заразени с ниско патогенните щамове, могат да проявят леки признаци на болестта или да тя да няма никакви симптоми. Високопатогенните щамове могат да причинят тежко протичане на болестта и смърт.
Симптомите при птичия грип може да варират в широки граници- от леко протичане до силно инфекциозно заболяване, което може да унищожи цели ферми за броени дни“, посочи д-р Шиков.
Той обясни, че при заразените животни се наблюдава кашляне, кихане, назални течения, загуба на координация, подуване на главата, клепачите и гребена, диария. Това води и до намалено яйценосене.
Ваксинацията и лечението са неефективни при инфлуенцата.
Затова се пристъпва към унищожаване на болните и контактните пернати, които се намират и в съседни помещения, волиери и др. Определят се две санитарно-охранителни зони около заразения животновъден обект. Първата е в радиус от 3 км. и се нарича предпазна. Втората е в обсег на 10 км. и е т.нар.наблюдавана. В нея се включват всички населени места, попадащи в този периметър.
Те се определят със заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните(БАБХ). Обхватът на двете зони е определен в европейски регламенти, транспониран в нашето законодателство.
След това ударно започват проверки от екипи на съответното ОДБХ в промишлени птицевъдни обекти в 10-километровата зона, вкл. и в личните стопанства. Това се случва след загробване на болните и контактни птици в „огнището“. Целта е да се установи дали вируса от „огнището“ не се е пренесъл и в други обекти.
Следи се клиничния статус на птиците и там, където има отклонения, се вземат проби и се изпращат в референтна лаборатория на БАБХ.
Разпространението на инфлуенца в Европа има установени направления.
Появата на заболяването в България се дължи на внасянето му от мигриращите диви птици / особено белобузите гъски/. Европейската агенция по безопасност на храните е установила, че има четири миграционни пътя. Първата е т.нар Североизточна зона- на границата между ЕС и Русия. Втората е Източна -от Украйна до Кипър. Третата е Северозападна и обхваща Британските острови. Четвъртата Южна- пространството от Португалия до Кипър.
Във връзка с прелетите на дивите птици, се наблюдава есенна и пролетна заболеваемост от инфлуенца.
„От появата на заболяването на територията на България преди 10 години, то постепенно обхвана всички райони на страната. За този период в област Пловдив бяха поразени всички индустриални птицевъдни обекти от кокоши вид и тези за патици мюлари“, заяви д-р Шиков.
Мерките срещу птичия грип са изключително строги.
„Те са заложени в редица нормативни документи- Държавната профилактична програма (2022-2024 г.),Програма за надзор на болестта инфлуенца по домашни и диви птици на България, Наредба за борба с грипа по птиците. В борбата срещу болестта участват служители на БАБХ и на Български ветеринарен съюз, както и на други институции.
Фермерите също са задължени да предприемат мерки за недопускане на болестта. Всеки собственик на птицевъдeн обект трябва да разработи план за биосигурност, който се утвърждава от директора на ОДБХ. В него са разписани процедурите по дезинфекция, дезинсекция (срещу вредни насекоми), дератизация (гризачи). Всеки собственик трябва да има договор с оторизирана фирма за тези дейности.
Важно е да не се съхраняват фуражи на достъпни места, непокрити, така че с тях да се хранят диви птици. Важно е да се осигури подходящо изхвърляне на отпадъците и мъртвите птици, като практиката е да се съхраняват в определени фризери, докато дойде фирмата за обезвреждане.
Фермерите трябва да имат и т.нар. „Контингенс план“, която влиза в сила, когато в техния обект бъде открито „огнище“ на инфлуенца.
Разписани са всички действия на собственика, които трябва да извърши под контрол на служителите от ОДБХ. В него е посочено как ще бъдат умъртвени болните и контакти птици. Това става чрез използване на висококонцентриран сух лед, който отделя въглероден двуокис, чрез който се извършва задушаване на пернатите“, поясни докторът.
Засегнатите стопани имат право на обезщетение.
На такова имат право само регистрирани животновъдни обекти. За да се определи сумата, се изисква справка от Националния статистически институт с различни данни- цени на определения вид птици и др. Ако липсват такива данни, се търси външен лицензиран оценител. След неговия доклад, ОДБХ изготвя Акт за обезщетение, в който се посочват дължимите суми.
„Огнището“ в село Стряма е „потушено“.
Д-р Шиков посочи, че със заповед на изпълнителния директор на БАБХ на 28.09.2024г. е обявено огнище на високопатогенна инфлуенца на територията на Държавно ловно стопанство „Тракия“. На 2 октомври т.г. е приключило хуманното умъртвяване и загробване на всички заразени птици, фуражи и постелки. Текат действия по многократна дезинфекция на района вътре и около обекта, обясни д-р Шиков. Той посочи, че в рамките на БАБХ и подразделенията им се водят периодични информационни кампании за опасността от инфлуенца сред фермерите, раздават им се брошури и т.н.
Автор: Лилия Цветанова
