Учени в България помагат на Европейския съюз да разграничи площите с биопроизводство от конвенционалните. Проф. Вълко Бисерков и проф. Виолета Божанова от Българската академия на науките и Селскостопанска академия (ССА) представиха по време на уебсеминар организиран от Съвместния Изследователски Център (JRC) на Европейската комисия резултати от пилотно изследване за разграничаване на биологично отглеждани култури чрез сателитни изображения, съобщиха от ССА.
Българските учени представиха първите резултати от пилотно изследване, свързано с разработване на алгоритми за разграничаване на площи с биологични и конвенционални култури чрез полски измервания, въздушни снимки от дрон и сателитни изображения от Sentinel-2. Изследванията са финансирани от МОН по Националната Научна Програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“. Те са направени при обикновена и твърда пшеница върху опитни парцели, отглеждани по биологичен и конвенционален начин в Института по земеделие – Карнобат и в Института по полски култури – Чирпан. Предварителните резултати от анализа на спектралните индекси са показали, че разликите в динамиката и развитието на културите в биологичните и конвенционалните полета могат да бъдат проследени, а информацията от сателитните изображения – да бъде използвана за разграничаването им. Изследванията ще продължат, като в тях бъдат включени и фермерски полета, с цел получаване на по-широк спектър от данни. Това ще даде възможност да се направи по-изчерпателна оценка на алгоритъма, разработен досега, както и на перспективите за неговото прилагане в практиката.
През последните години е налице засилващ се интерес в ЕС и света към разработването на методи за дистанционно наблюдение за разграничаване на биологични от конвенционални площи, но все още не е налична единна методология. Технологиите за дистанционен мониторинг имат сериозен потенциал за осигуряване на ефективен, евтин, бърз и действителен контрол на биологичните полета при получаването на сертификати и субсидии. Този тип наблюдение ще е от ключово значение и за така наречените „еко-схеми“ предвидени в бъдещата ОСП, някои от които ще са насочени и към подпомагане биологично земеделие.
Очаква се производството на биологични храни в страните от ЕС и в България да нараства стабилно през следващите години, поради новите по-амбициозни цели на ЕК за по-здравословна и по-устойчива хранителна система на ЕС са заложени в Европейската зелена сделка. За постигането на тези цели в Стратегията от фермата до трапезата се предвижда до 2030 г. поне 20% от земеделските земи на ЕС да се отглеждат по биологичен начин. Разработването и прилагането на методология за дистанционен мониторинг ще ускори производството на по-здравословни храни и ще подобри общественото доверие в биологичните храни, съобщават от ССА.
Дистанционно наблюдение започва през 1988 г.
Мониторингът на JRC върху селското стопанство с помощта на дистанционно наблюдение започва през 1988 г. Първоначално е проектиран да прилага нововъзникващи космически технологии за предоставяне на независима и навременна информация за площите и добивите. От 1993 г. тази дейност допринася за по-ефективно управление на Общата селскостопанска политика (ОСП) чрез предоставяне на по-широк спектър от услуги за техническа подкрепа на ГД „Земеделие“ и администрациите на държавите членки. Услугите са разработени в подкрепа на политиките на ЕС и за повишаване на европейския капацитет за глобален мониторинг на селското стопанство и оценка на продоволствената сигурност.
Техниките за мониторинг на селското стопанство са ключова част от Интегрираната Система за Администриране и Контрол на земеделието (IACS), която е в основата на прилагането на ОСП в Европа.
