Производителите на култивирани трюфели са разчаровани от проекта на Закон за трюфелите. Членовете на Асоциацията на производителите на култивирани трюфели в България споделиха своите притеснения и разочарования от предложените норми и правила в проекта на Закон за трюфела, които според тях поставят важните основи, свързани с бъдещето на производството на култивирани трюфели в България.
От асоциацията изразяват неудовлетворение от факта, че в подготовката и работния етап на проектозакона не са участвали нейни членове, производители и собственици на градини с трюфелни насаждения. Градините едва сега прохождат, а направените изводи в проектозакона, в частта за култивираните трюфели, са хипотетични и не са основани на научни доказателства или установени добри практики в страни, членки на ЕС, според браншовиците.
Без задължителна регистрация като земеделски производители
От Асоциацията на производителите на култивирани трюфели в България изразяват желание да отпадне изискването за задължителна регистрация на лицата, култивиращи трюфели като земеделски производители. «Това е обстоятелство, записано в настоящия проектозакон, без да се вземе под внимание фактът, че изминават дълги години в очакване на появата на първите плодове на нашия труд – в първите години младите градини не генерират никакви приходи», посочват от асоциацията и допълват: «Така записаните норми, правила и ограничения ще откажат всички нови производители от създаването на градини, а полученият очакван ефект ще бъде обратен. Предприемчивите млади хора ще бъдат лишени или ограничени в правата и възможностите да участват в иновативни форми на производство на трюфели».
Браншовиците изразяват безпокойство от предложението в чл.20(10), в който са упоменати допустими максимални двадесет килограма трюфел, добити от декар – предложената норма за добив е без никаква морална или правна обосновка. «В нито една европейска или световна дестинация не съществува подобно ограничение, още повече въведено чрез закон. Напротив – налице са механизми за насърчаване на полезните практики за повишаване на добива, респективно и рентабилността в трюфелните градини», посочват от асоциацията.
Срок за добив в частните градини
«Притеснителни за нас са предложените срокове за добив на култивирани трюфели. Те са несъпоставени с обстоятелствата около жизнения цикъл на неприятелите, хранещи се с ценните гъби, тяхното прогресивно присъствие и нарастване в трюфелните градини. Цялостта, ароматът и формата са характеристиките, към които всеки производител на култивирани трюфели се стреми, както и устойчивост и плавност в развитието на насажденията. Поради тази причина срокът за добив в частните градини за производство на култивирани трюфели не трябва да бъде автоматично съпоставян със сроковете за лов на диворастящи трюфели», според браншовиците.
«Не виждаме логична връзка в глава пета в проектозакона, в частта за регистрация в БАБХ и неясните бъдещи норми, изисквания и правила, за които от този законопроект разбираме, че ще бъдат изготвени и ще видим едва в бъдеще време», посочват от асоциацията. За бизнеса са «неразбираеми и неаргументирани обстоятелствата около предложението в проектозакона за задължителното издаване на превозни билети. Това е изключително нарушение на принципа на ЕС за свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали, както е и пречка за създаване на работни места чрез търговия с други страни и региони в Съюза.»
Намеса във вътрешните правила и решения на браншовите организации
Според Асоциацията на производителите на култивирани трюфели, изключително груба намеса във вътрешните правила и решения на браншовите организации представлява глава седма от законопроекта, касаеща браншовите организации. Тази глава, посочват стопаните, противоречи с конституционния принцип за свободно сдружаване, приписва неясни отговорности към сдруженията, противоречи на закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и е лост за безпрецедентна намеса на публичните власти в решенията на независимите организации.
«Неясни за нас са мотивите за въвеждането на публичен регистър. Необосновано е предложението за задължително членство в съсловна организация, както и необходимостта от задължително членство на всяка съсловна организация в национална браншова организация, регистрирана по закона на ЗЮЛНЦ в обществена полза», посочват от браншовата организация.
