Кошерите, които човекът изгражда, имат съвсем малка прилика с естествените дървесни гнезда, в които са се развили европейските пчели.
Топлинните загуби в кошерите, създадени от човека, са многократно по-големи от тези в естествените гнезда. Използвайки инженерни техники, по-често срещани в нишата на индустриални проблеми, се показва, че сегашният дизайн на кошерите, направени от човека, създават по-ниски нива на влажност, които благоприятстват за появата акара вароа. Това показват изследвания, направени от Дерек Мичъл, доктор по инженерни науки в университета в Лийдс.
Кошерите не приличат на дървесните гнезда
Въпреки важността на кошерите за пчелите, тези, които хората изграждаме, нямат дори малка прилика с естествените дървесни гнезда, в които са се развили европейските пчели. През 21 век, все още използваме кошери, проектирани през 30-те и 40-те години на миналия век, базирани на идеи от 1850 г. Естествените гнезда са изследвани едва през 1974 г., а проучванията за техните физически свойства започва едва през 2012 г.
Изработените от човека кошери са сравнително ниски и квадратни (напр. с височина 45 см), изградени от тънка дървесина (под 2 см дебелина) с големи входове (около 60 кв. см) и често големи отвори от телена мрежа отдолу. Те са проектирани така, че да са евтини и пчеларите да имат лесен достъп до пчелите и да изваждат меда. За сравнение, естествени дървесни гнезда, в които пчелите се развиват, са средно високи (около 150 см), тесни (20 см) с дебели стени (15 см) и малки входове (7 кв. см).
Изследванията му също така показват, че ролята на пчелното гнездо е очевидно далеч по-сложна от това да бъде просто подслон. Леки промени в дизайна на кошера, с цел намаляване на топлинните загуби и увеличаване на влажността – например използването на по-малки входове и по-дебели стени – може да намали стреса върху медоносните пчелни колонии, причинени от вароа разрушителя.
