Въвеждането на шипката като култура е възможност да се оползотворят редица пустеещи земи и ерозирани терени, които не може да се използват за отглеждане на други култури. Особено подходящ за индустриално отглеждане е сорт “Пловдив 1” от вида Rosa canina, сем. Rosaceae. Той може да бъде алтернатива на тютюнопроизводството и е шанс за значително увеличение на личния и семейния бюджет, каза за „Агрозона“ Методи Стефанов, експерт по етерично-маслени култури в „Интермед 1“.
Сортът е с едри плодове, лъскави, продълговати, малиненочервени, с тегло на един плод от 1,70 до 2,40 гр. Има голяма родовитост, като от едно съцветие често се образуват по 10-12 до 20 плода, богати в месеста част и отличаващи се с относително високо съдържание на витамин C и с отлични вкусови качества. Храстът е без бодли и листа в участъка на плодообразуване, което значително улеснява отглеждането и събирането на реколтата. Сорт „Пловдив 1“ е много подходящ за шипкова люспа. Отличава се с голяма сухоустойчивост, вирее до 1000м надморска височина. Сортът е повсеместно разпространен у нас и вирее по припечни, слабопродуктивни и ерозирани терени, при които при поясно засаждане оказва укрепващо влияние и търпи наклони до 20 градуса. В основата до 150 см образува бодли, което го прави много подходящ за жива ограда на дворове и овощни градини при засаждане през 1 метър.
Леки грижи
Шипката не е претенциозна по отношение на почвата. В пределите на естествения си ареал тя може да расте практически при всякакви почвени условия, но безусловно предпочита плодородните и добре овлажнени почви, което се отразява на добива. Може да вирее на запуснати и необработвани, стръмни и полупланински земи. Не понася мочурливите и кисели почви. Веднъж засадена шипката се нуждае от малко грижи. Икономическите показатели при производството и реализацията на култивираната шипка са повече от добри.
Избор и подготовка на мястото
Шипката не е взискателна към предшественика и като многогодишен вид се отглежда в продължение на 20 години на едно и също място. Ето защо правилния избор на мястото и грижливата подготовка на почвата оказва решително влияние върху добива на плодове и върху продължителността на живота на храста.
При избора на място трябва да се има предвид, че шипките не понасят засенчване. То трябва да бъде открито и огрявано от слънцето. Въпреки, че шипките са невзискателни към почвените условия, за доброто им развитие е необходимо дълбочината на почвения слой да бъде най-малко 0,60-1,00 м. Подготовка на мястото започва още през лятото с почистването му от стари дървета, храсти, камъни, коренища и др.
Площта се наторява с 60 кг суперфосфат и 25-30 кг калиев сулфат на дка., които се заорават с дълбоката есенна оран. До засаждането мястото се култивира или се бранува с дискови брани.
За създадените шипкови насаждения е необходимо да се полагат постоянни грижи, особено през първите години, когато младите фиданки може да бъдат заглушени от плевели. Нужна е ефективна и навременна борба с плевелите. Те са гостоприемници на много болести и неприятели.
Остарява след десетилетие
Важен фактор за осигуряване на по-високи добиви е торенето. Ако при създаването насаждението е добре наторено, през първата и втората година растенията се подхранват с 10 кг амониева селитра на декар, внесени на два пъти-началото на април и през юни. През третата година отново се прави подхранване с 20 кг на декар амониева селитра при същите срокове на внасяне, а през есента на всеки две години се тори с 60 кг суперфосфат на декар. Може да подпомагате вегетацията и с листни комбинирани торове.
Препоръчва се ежегодно почистване от изсъхнали и пречупени леторасти. Към десетата-петнадесетата година храстите застаряват и се налага да се подмладят. Това става чрез механизирано изрязване на надземната им част на 10-15 см. над почвата, последвано от торене с 20 кг амониева селитра и 40-50 кг суперфосфат на декар. Най-добре е подмладяването да се извърши в продължение на две години.
Преди засаждането е препоръчително да подрежете връхчетата на корените и потопите в съдове с вода за освежаване 20-24 часа. Това мероприятие е задължително, когато засаждането се извършва през пролетта. Ако сте възпрепятствани да извършите засаждането до няколко дни от получаването на фиданките, трябва да направите бразда в почвата, в която да положите връзките с разсада. Те следва да се засипят с пръст и да се полее обилно с вода за уплътняване на корена. Така заровеният разсад може да лагерува до ранна пролет преди сокодвижението.
За удобство при работата
При създаване на шипкови насаждения е необходимо правилно да се разположат и очертаят редовете и междуредията. Това се прави, за да има удобство при работата максимално да се използва слънчевата енергия. При наклонените терени се насочват по хоризонталите. За нормално развитие на шипките и за осигуряването на подходящи условия за механизиране на основните производствени процеси в промишлените насаждения се препоръчват следните разстояния на засаждане: 3,5 м. между редовете и 1,20 м. в реда. При тези разстояния средно се засаждат по 250 храста.
Шипката е нападана от брашнеста мана, ръжда и черни листни петна. Борбата се води с Фалкон 50 мл/дка. От неприятелите най-често се срещат шипковия плодов червей и шипковата плодова муха. Борбата е с Децис 2.5 ЕК-0.05%.
При подходящи условия и подходяща почва през първите 2-3 години в междуредията може да се отглеждат някои култури, например грах за зелено торене, защото шипката обогатява почвата и потиска плевелите.
„Интермед 1“ предлага разсад от култивирана шипка, който фермерите получават обеззаразен и с подрязани стъбла високи 30 см.
Повече за отглеждането и пазара на шипка четете в майския брой на списание „Агрозона“.
