Около 1,2 млрд. лева е годишният оборот на компаниите от сектор хлебопроизводството и сладкарство, но фирмите често работят със символична норма на печалба. „В момента браншът хлебопроизводство и сладкарство няма с какво да се похвали, защото при нас продължава остро да стои въпросът с наличието на сив сектор, който е около 50 %. Това е обусловено от нормативната уредба, която съществува и от липсата на адекватен и постоянен контрол.“, така представи ситуацията в подотрасъла, чийто продукти всеки ден са на трапезата на българина Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. 
В момента светлата част на бизнеса е ползвател на утвърден стандарт „България” за брашно и хляб. По данни на хранителната агенция 100 компании са заявили, че работят по УС „България“. „Това е единствения утвърден стандарт в хлебопроизводството, който защитава качеството и има проследяемост от нивата до трапезата. Контролът се прави от агенцията по храните, а като интелектуална собственост е притежание на Браншовия съюз на хлебарите и сладкарите за хляба и на Съюза на мелничарите за брашното.“, каза още Кукушева. Този стандарт показва, че физическия контрол е напълно възможен във всеки етап от производството, а търсенето на изделия по стандарт се увеличава. „За съжаление обаче стандартът, който бе вкаран в Наредба № 9 за училищното и детско хранене не влезе в действие навсякъде. Всеки ден виждаме отвратителни примери на прахосване на обществени пари под мотото изхранване на нашите деца.“, констатира експертът. Данните сочат, че въпреки сивия сектор има и устойчиво развиващ се бял сектор в бранша хлебопроизводство и сладкарство. България е страна, която произвежда сама суровината за производство на различни видове хляб, ние участваме на европейския пазар със замразени хлебни и сладкарски изделия. А замразяването е единствената алтернатива на химията. В същото време броя на работещите в сектора не е намалял, дори се е увеличил. „Имаме недостиг на специалисти в областта и е трудно се мотивират млади хора да работят в нашия бранш. Това се дължи на факта, че наблюдавайки работата на едно предприятие от сивия сектор, където хигиенните и здравословни условия са лоши, няма начин един млад човек ще поиска да бъде хлебар. Истината е, че в модерното производство на България, работещите са образовани и модерни, с поглед към световните тенденции. Ние ще покажем тези млади хора, които се грижат за белия хляб на България, които работят денонощно и в почивните дни за това хлябът на българина да е гарантирано вкусен, полезен и здравословен.“, сподели още Кукушева.
Според нея белият бизнес на България не се оплаква от липсата на възможности да реинвестира своите печалби и от липсата на възможности да се развива. „Обратното е. Единственото, за което апелираме е да има по-голям, всеобхватен и постоянен контрол от страна на институциите. Това би могло да се постигне с промяната на нормативната уредба.“, каза още тя. Една от тези промени е дългоочаквания и дългоработен от всички браншови организации Закон за храните, който се очаква да бъде разгледан активно след президентските избори. Към момента е минала безпроблемно и дерогацията в Брюксел. „Трябва да признаем, че има няколко забележки, които в никакъв случай не спират придвижването и разглеждането на закона. Те по- скоро са свързани с технически компоненти. Забележки по отношение на съдържанието и мотивите на Закона за храните, изработен от браншовите организации, съвместно с изпълнителната власт всъщност няма.“, уточниха от браншовата камара на хлебарите.
Преетикетирането на храните продължава да е невъзможно и след забележките на Европейската комисия. „Отсега трябва да успокоим българските потребители, че лошата практика да се преетикетират храни с изтичащ срок на годност, както и да се крие от потребителя тяхното оригинално съдържание и наличието на алергени с влизането на сила на предложените промени ще бъде забранено. „, уточни още Кукушева.
Задължителна регистрация на дистрибуторите
Всички обекти, които произвеждат хляб, закуски и сладкарски изделия трябва да минат през задължителна пререгистрация. Ще има достатъчно дълъг, но не повече от 6 месеца срок за изваждане на документи по Закона за устройство на териториите, така че обектите да подлежат на задължителен санитарен и строителен контрол. Да не забравяме, че в тези обекти работят хора и влизат потребители, коментира Кукушева.
Предвидена е задължителна регистрация на дистрибуторите на хляб. Това е онова сиво звено по веригата, което взема произведения на сиво хляб и го транспортира до точката, от която потребителят купува хляб. Затова е заложено да има задължителна регистрация със необходимите документи, а не всеки да разнася насъщният из страната безконтролно.
Много важно е изискването за регистрация на моторно-превозните средства, които превозват хляб и хлебни изделия. Те ще бъдат обозначени със специален стикер, така че контролът и обществения поглед да бъдат ясни и при движение на автомобила. Последното, касаещо бранша, е нашето участие в Консултативния съвет по храните, защото това е орган, който може и трябва да предлага адекватни мерки за борба със сивата икономика, за изсветляване на сектора, за постигане на по- добро качество и всичко това в името на българския потребител, категорична е Кукушева.
Най-тежката санкция е за измамата с ГМО храни
Според новия Закон за храните най- тежките нарушения са свързани с измамата с храни и със заблудата на потребителя по отношение на съдържание на ГМО организми. „Вече проведохме заседание на Управителния съвет и сме категорични, че бизнес оператора, който си позволява да оперира на пазара с храни, съдържащи ГМО организми без това да е изрично посочено с достатъчно голям размер на буквите на опаковката на продукта всъщност трябва да понесе възможно най- тежко финансово наказание, а при рецидив да бъде затворен завинаги неговия обект.”, каза още шефът на хлебопроизводителите.
