Пазарът на земеделска земя у нас започва да се охлажда след години ръст, пише 24chasa.bg. Според експертите цените са достигнали своя таван, евентуално бъдещо увеличение ще е съвсем минимално и в конкретни землища. Доходността от земеделската земя е спаднала под 2%.
Съществен фактор, влияещ на пазара на земеделска земя, е и силната раздробеност на парцелите, както и огромният брой собственици, които не се от собствеността си. Средният размер на парцелите у нас е едва 5,5 дка. Раздробените площи се обработват трудно като някъде остават и необработваеми. Това е причината от тях да не може да се очаква печалба, а цените им ще останат ниски. В България земеделската земя е най-раздробена в Европа. Общата площ на обработваемата земя в страната възлиза е 38 млн. декара и е разделена на 25 милиона парчета, а собствениците са около 3,5 млн. души.
Стимул за инвестиции в земя са само значително понижените лихви по депозитите. Свободни средства в парцели влагат лекари, адвокати, компютърни специалисти и др., които разчитат, че цената на нивите ще продължи да расте, отбелязват от изданието, като посочват, че това е опасно, защото балонът само се надува и като гръмне, е много възможно дори някои да излязат на загуба от вложенията си в земи. Масовото навлизане на хора без опит и знания на даден пазар, докато още е във възходящ цикъл, обикновено говори за надут балон, който скоро ще се пръсне.
Венцислав Върбанов: В момента се наблюдава едно изчакване
Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България, коментира, че дали ще бъде наречено охлаждане или ослушване, в момента се наблюдава едно изчакване. Логичното обяснение за това е, че за трета година цените на зърното се понижават. В допълнение голяма част от последната реколта е по складовете, трупат се разходи, а цените са колкото и при жътвата. Фючърсите или продажбите на зелено също са при по-ниски нива и това предполага ниски цени при новата кампания.
По думите на Върбанов противно на всякаква логика повишаването на цените на земята стана най-вече заради фермерите и лютата конкуренция. Така една инвестиция в земя се възвръща след 20-30 години, което я правело неоправдана.
“Приключването на парите за агроекология по мярката за сеитбооборота отне сериозен ресурс от земеделските производители. Има и доста фермери, които са на ръба на оцеляването, и ако се стигне до фалити, ще има завишено предлагане на земя”, коментира Върбанов, цитиран от 24 часа. Той коментира, че 2016 г. ще е интересна година, в която дори може да има и намаление на цените на земята. Като пример дава поведението на фондовете, които се прегрупират и освобождават от част от земите си.
“Хората си правят сметката добре, защото в един момент инвестицията в земя става безсмислена”, посочва Върбанов. Единственият ресурс за покупка е от банките, но дори и кредитите да са изгодни и да трябва да се върнат за 10 г., вложението в земя е нерентабилно, понеже е за над 20 г.
