Индексът на основните храни, отчитан от Организацията на ООН по прехраната (ФАО), през февруари достигна най-ниското си ниво от 2010 г. насам. Средната му стойност беше 179.4 пункта през февруари, което е с 1.8 пункта или 1.0% по-малко в сравнение със стойността от януари. Тази стойност е и с 29 пункта или 14% под нивото от февруари 2014 г.
Цените на зърнените култури, месото и особено захарта паднаха, докато маслата останаха стабилни, а млечните продукти възстановиха стойността си от предишните месеци на спад. От април 2014 г. индексът беше в тенденция на спад и през февруари достигна най-ниското си ниво, отчетено през юли 2010 г.
Средната стойност на ценовия индекс на зърнените култури беше 171.7 пункта през февруари, което е с 5.6 пункта по-ниско в сравнение с предходния месец. Цените на пшеницата, едрото зърно и ориза паднаха, което е отражение на очакванията за високо производство на пшеница през 2015 г. Спад отбеляза и цената на царевицата, чийто сериозен конкурент е фуражната пшеница с ниско качество. Цената на ориза беше най-стабилна.
Индексът на цените на растителното масло беше средно 156.6 пункта през февруари, което представлява увеличение с 0.4% в сравнение с януари. Това леко наддаване се дължеше на палмовото масло, заради трудностите в производството в Малайзия, както и заради очакванията за намаляване на производството в Индонезия, след като там премахнаха субсидиите за производителите на биодизел. Все пак нарастването на индекса беше ограничено от продължителните спадове в цените на соевото масло, както и от по-големия от очакваното износ и прогнозите за огромна реколта от соя в Южна Америка.
Средната стойност на ценовия индекс на млечните продукти беше 181.8 пункта – с 8 пункта или 4.6% повече в сравнение със стойността през януари. Това е първото възстановяване след февруари миналата година. Пълномасленото мляко на прах регистрира най-силно увеличение, следвано от нискомасленото мляко на прах и маслото, докато стойността на сиренето остана без промяна. В Нова Зеландия имаше спад в производството на мляко заради сушата там, а Австралия ограничи износа си. Комбинацията от тези два фактора бяха причина за изненадващия скок в цените на млякото на световните пазари. Допълнително влияние оказа и ограничението в производството на мляко в Европейския съюз, което се прави с цел да не се стигне до прекомерно високо производство на суровината след отпадането на млечните квоти.
Индексът на цените на месото беше средно 187.4 пункта през февруари – с 2.8 пункта или 1.4% по-ниско в сравнение със стойността от януари. Намалението се дължи на свиването в котировките на говеждото и овнешкото месо, докато цената на пилешкото остана без промяна, а тази на свинското месо се възстанови след осем месеца на последователен спад. Поевтиняването на австралийския долар спрямо щатския долар и високата наличност на доставките бяха причина за намаление на износа на говеждо от Австралия. В резултат на това цените на бразилското говеждо паднаха през февруари. Отражение с обратен знак имаше отварянето на мярката на ЕС за частно складиране на свинско месо, което повиши цената му.
Средната стойност на захарта на международните пазари през февруари беше 207.1 пункта, което е с 10.6 пункта или 4.9% по-ниско в сравнение с януари. Спадът беше отражение на подобрените очаквания за реколтата в Бразилия, която е най-големият производител и износител на захар в света. Влияние оказаха и силните валежи в някои региони на страната. Освен това продължителното отслабване на бразилската валута (реал) спрямо американския долар и решението на Индия да субсидира износа на захар допринесоха допълнително за поевтиняването на захарта на международните пазари.
