Парламентарна комисия във Великобритания критикува системата на ЕС за одобрение на ГМО

Лилия Александрова
Лилия Александрова
5 Минути

Системата на Европейския съюз за регулиране на правилата за генно модифицираните култури (ГМО) не е ефикасна и трябва да бъде заменена със система базирана на стандарти за качествата на новите технологии за отглеждане на културите. Това се казва в доклад на парламента на Великобритания, предава Agra Europe.

„Противопоставянето на ГМО в много европейски държави се основава на ценности и политика, не на наука”, Андрю Милър, председател на Комисията по наука и технологии в парламента на Великобритания. Според него „научните доказателства сочат, че ГМО културите не представляват повече риск за хората, животните и околната среда, отколкото културите, при които се използват конвенционални техники”.

Основни недостатъци на системата

В доклада се посочват три основни недостатъка на регулаторния режим за ГМО в ЕС. На първо място сегашните правила са основани на предположението, че ГМО са по-вредни за човешкото здраве, отколкото други култури. Този подход не дава възможност да се отчете фактът, че рискът, който може да носи една култура, няма нищо общо с това как тя се отглежда, а с качествата, които има, както и с това как се използва на полето.

На второ място, сега съществуващата система оценява рисковете от ГМО продуктите, но не отчита потенциалните ползи за производителите, консуматорите и околната среда. Това означава, че решенията се взимат едностранчиво и обществото получава подвеждаща информация за потенциалната им стойност за икономиката, обществото и околната среда.

Също така сегашната регулаторна система пречи на страните-членки да взимат самостоятелно решения дали да одобрят ГМО продуктите или не. Това кара държавите, които фундаментално са против ГМО да спорят с науката, да преувеличават несигурни данни и да представят погрешно принципа за предпазливост, в опит да предотвратят одобрение в европейски мащаб.

В доклада се казва още, че като се позволява да бъде политизирана преценката за риска от ГМО, приложението на тези продукти остава в застой с години, дори десетилетия. „Система, която бави решенията с десетилетия не може да бъде смятана за ефикасна”, казва Милър.

„Целта на общата регулаторна система би трябвало да бъде осигуряването на защита от продукти, които не са безопасни, а не без основание да ограничава възможностите пред следващите избрани правителства и гражданите, които те представляват.”, казва още Милър.

Той казва, че реформа на регулаторната система за ГМО в ЕС вече не е пожелателна, а е необходимост. “За да осигурим достатъчно храна за нарастващото население на света с все по-намаляващи природни ресурси, при положение, че климата става все по-нестабилен, ще трябва да използваме всички налични средства в социалната, политическата, икономическата и технологичната област”, казва Милър.

Принцип за предпазливост

Според доклада използването на принципа за предпазливост от държавите-членки на ЕС е подходящо в случаите, когато научните доказателства не са достатъчни или неубедителни, или когато има основание да се вярва, че има опасност за околната среда или хората животните или растенията. В момента не може да се каже, че тези условия не са налице само, защото една култура е била произведена чрез генна модификация. Ето защо използването на принципа за предпазливост по отношение на ГМО не е подходящо и спира развитието в тази област, се казва още в доклада.

Агенцията по безопасност на храните в ЕС неколкократно е излизала със становището, бе ГМО са безопасни за хората, животните или растенията, а бившият главен съветник на Европейската комисия по научни въпроси Ан Глоувър, наскоро подкрепи научните доказателства, че ГМО са безопасни. От своя страна анти-ГМО групи във Великобритания критикуват настоящия доклад и държат на позицията, че ГМО културите имат негативен ефект върху околната среда.

Площи с ГМО

Площите засети с ГМО култури в ЕС са намалели до 143 016 ха през 2014 г., което може да се сравни със 148 013 през 2013 г. Това е по-малко от 1% от площите с ГМО в света.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама