Ако държавата субсидира 10 години свиневъдството, браншът ще върне предишната си слава
Темата е разработена от Светлана Трифоновска в сп. „Агрозона” декември 2012
Свиневъдството в България вече отговаря на изискванията на Брюксел за хуманно отглежданена животните. В началото на следващата година влизат в сила новите изисквания и ние сме напълно подготвени. В това ни уверява д-р Добрин Папазов, председател на Асоциацията на свиневъдите в България.Той е и собственик на свинеферма с 10 хиляди угоени прасета в Царевброд, Шуменско. Въпреки че свиневъдството сериозно пострада в годините на прехода и има осезаем срив в производството, днешните животновъди са направили сериозни инвестиции, за да бъдат адекватни към евронормите. Така например, от 1 януари 2013 година, свинете майки трябва да бъдат отглеждани в групови боксове, 28 дена след като са заплодени. Има и много други критерии, и всички са вече изпълнени, увери Папазов. Според него няма да има трусове за бранша, както това се случи в началото на 2012 с производителите на яйца. Той обясни, че свиневъдството се преустройва активно след 2000-та година, като се правят серия от инвестиции за реконструкция и оборудване. Днешното свиневъдство напълно се различава от това преди 1989 година, т.к. е оборудвано със съвременни и модерни технологии. Влагането на средства стартира с проектите по САПАРД, ПРСР и използваните собствени кредити. Вложенията за привеждане на една средна свинеферма в съответствие със стандартите на Общността, възлизат на от 500 – 700 хил. лева до 1 млн. лева.
По-малко мазнини и по-малко фуражи
Почти всички производители са се ориентирали към съвременните изисквания на пазара за свинско месо, а именно да отглеждат породи прасета с по-малко мазнини, които са основно резултат от холандски и белгийски селекции. Българското свинско месо, познато ни от близкото минало, беше наистина вкусно, но със значително по-високо количество мазнини, обясни производителят. В момента, последният писък в бранша е стремежът към висока производителност, което ще рече, че животните се хранят с така комбинирани фуражи, че по-малко храна да отива за един килограм живо тегло, което пък формира по-ниска себестойност на крайната продукция. Не по-малко важни са както генетиката, така и условията на отглеждане – породен състав, пълноценен фураж, поддържане на добра и постоянна температура между 18 и 24 градуса, вентилация, движение на животните и други.
Срив от 4 млн. на половин млн. свине
За развитието на сектора в последните 20 години говорят числата, които са повече от красноречиви. И ако през 1989 година страната е имала 4 млн. налични свине и е била сериозен износител на свинско месо, то през 2007 година свинете вече са 1 милион, а към днешна дата са паднали до почти катастрофалните 500 хил. бройки. Така българското месо в преработването успява да достигне едва 20-25%, а останалата суровина купуваме основно от Холандия, Белгия, Германия и Полша. За съпоставка, Холандия е от лидерите в производството на свинско месо и произвежда 2,5 пъти повече, отколкото населението й може да изяде. Едно от обясненията на тази тъжна за страната ни статистика според д-р Добрин Папазов е, че целият агросектор в страните от Западна Европа е бил подложен на сериозно субсидиране в последните 50 години, докато след 1989 година в България не е имало никакво подпомагане за производството на свинско месо.
Шанс за растеж
Шанс за растеж на производството на свинско в България съществува при условие, че се направи дългосрочна стратегия за развитието на сектора, е мнението на производителите. Тази година от ноември месец за първи път започна подпомагане на бранша във връзка с направените инвестиции за хуманно отношение. Предвидени са 48 лева за угоено прасе и 60 лева за свиня-майка, като производителят доказва, че ще отглежда животните при условия, с 10% по-добри от досега действащите стандарти.„Тези средства са ни добре дошли в момента и ще компенсират в някаква степен растящите цени на фуражите. В интерес на истината, свиневъдството може да се възроди, но трябва да се модернизира и да има непрекъснато подпомагане в продължение поне на 10 години“, смята д-р Добрин Папазов.
14 млн. прасета доставя Холандия на Източна Европа
Холандия произвежда 25 млн. свине годишно, от които 11 млн. потребява страната, а 14 млн. купува Източна Европа. Това е било оповестено по време на посещението на български и румънски производители от сектора в Холандия. Там са им били показани различни свинеферми, една от които е с най-голям дял на разплодни животни в ЕС и на второ място в света.
Холандската концепция за производство на храни се базира на модерни технологии, като това включва нисък ангажимент на работна ръка, ниска енергоемкост, по-малко фураж за производство на килограм живо тегло. „Не е вярно, че холандците тъпчат животните си с хормони“, категоричен бе Добрин Папазов и допълни, че страната инвестира много средства в генетични научни изследвания.
2,5 пъти повече месо за пържоли от необходимото
Холандия произвежда свинско, което е 2,5 пъти повече от необходимото й за националния пазар и тя се явява един сериозен производител както за ЕС, така и за пазарите от трети страни. Това бе оповестено по време на визитата на българо-румънската бизнес делегация по покана на холандското икономическо министерство. В Холандия различните производители са обединени в продуктови бордове, които включват представители на животновъдите, кланиците, преработвателите и търговците. Практически бордовете обслужват интересите на всички по веригата – контролират спазването на хигиенните еврокритерии, нормите на хуманното свиневъдство, както и всички изисквания в сферата на преработката и т.н. Именно тези структури стриктно следят за здравето на животните. Без тяхното одобрение, което да гарантира, че животните са здрави, е невъзможно свинско месо да се появи както на националния, така и на европейския или други пазари.
