55% от населението в страната е свързано със земеделието по начин, който му създава или носи доходи – притежава земя, дава я под аренда, сам произвежда аграрна и животинска продукция или разчита на рента. Това показва представително социологическо проучване, осъществено от Агенция „Сова Харис“ по поръчка на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Според проучването 97% от българите, които имат земя, декларират, че тя се обработва (от частен арендатор, кооператив или от тях самите). Христо Цветанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България /АЗПБ/ обясни, че АЗПБ е поръчала направеното изследване с цел да избегне обвиненията в частни и корпоративни интереси при коментарите на актуални теми, свързани с предоставянето на субсидии, поскъпването на цените и продажбата на земи.
70% от респондентите сочат, че дългият път на селскостопанската продукция от производителя до потребителя е една от основните пречки пред развитието на сектора. Около 69% изтъкват като проблем раздробеността на земята в съчетание с наличието все още и на пустеещи земи.
Според направеното проучване, от всички български граждани, притежаващи земя 6% (около 360 000 души) биха желали да развиват селскостопански бизнес, но бариера пред тази им цел най-често е невъзможността да окрупнят земята си и да разчитат на евросубсидии.
90% от тези граждани считат, че е справедливо българската държава да даде възможност на притежателите на поименни компенсационни бонове да закупят земя за сметка на пустеещи държавни земи или да ги осребрят с предимство чрез механизмите на БФБ. Близо 190 000 българи все още притежават поименни компенсаторни бонове, получени в началото на 90-те години.
Близо 70% от българските граждани смятат, че българското селско стопанство има нужда от активни действия за модернизиране и развитие на сектора. Необходимостта от обновяване на земеделието се споделя и от онези, които са най-ангажирани и запознати с темата – селскостопанските производители, жителите на селата и малките градове.
Проучването е изготвено в периода 14-20 септември 2012 г. чрез национална представителна извадка – интервюирани 800 лица на възраст над 18 г.
