270 души кооперирани за успех

Агрозона
Агрозона
9 Минути

В „Калокоч 92“ разчитат и на европейски средства за да се развиват и са поели ангажименти по 4 различни мерки

15 хиляди декара земя, 300 крави и 150 кошера. Всичко това, движено от един мотор – кооперация „Калакоч 92“ в село Ковачевец. В селото се срещаме с нейния председател Пламен Пенев, който също така е и председател на Областния съюз на земеделските кооперации Търговище. Той поема кооперацията през 2010 година и вече осем години върви по трудния път на земеделието. Труден, защото тук нищо не зависи от планирането, съобразяваш се с фактори, които не контролираш – време, условия и др., споделя той. Завършва селскостопански техникум, а висшето му образование е в сферата на електрониката.Kalakoch 92 kooperacia Plamen Penev

Самата кооперация е създадена през 1992 година. Отглежда традиционните култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и не чак толкова популярните култури – еспарзета и тритикале. От две години пък се сеят тикви от български сортове. Те заемат около 500 дка. Кравите, които гледа кооперацията са единствено дойни, а пчеларството започва да се развива преди три години. „Калакоч 92“ участва по две направления от пчеларската програма и благодарение на тях за две години успява да увеличи кошерите от 25 на 150.

Финансиране за развитие

„Калакоч 92“ е един от примерите за успешен проект с помощта на европейските средства. Кооперацията е минала през много проекти. А в момента взема участие по цели четири мерки. По мярка 10 „Агроекология и климат“ извършват дейности по две направления – „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” и „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове”. За трета година кооперацията сее български сорт тикви, вписан в листата на българските сортове. Площите заемат 500 декара.

От две години „Калакоч 92“ развива и интензивно пчеларство – с помощта на пчеларската програма.

През 2017 г. пък кооперацията кандидатства и успява да покрие изискванията по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“. Всички поети ангажименти са за период от пет години.

270 член кооператори

В момента в кооперацията са заети 30 човека, но не целогодишно. „Имаме земеделие, което е сезонно и през зимата част от колегите отиват на борсата. В същото време обаче за животновъдите се нуждаем хора през цялата година и затова наемаме целогодишно“, казва Пенев.

В самата кооперация пък влизат  260-270 член-кооператори, които имат земя, но нямат възможност да я обработват самостоятелно. „Вече близо 26 години кооперацията просъществува, давайки работа и поминък на хората на селото. В същото време удовлетворяваме нуждите на член-кооператорите, които са дали земя. Те си получават рента под различни форми – натурална рента, парична, според условията на договора. Доверието към нас се изразява в това, че хората продължават да си дават земята, а освен това я договарят дългосрочно. В момента кооперация Ковачевец, от 15 хил. обработваеми декара, има над 13 хил. дка за срок от 10 години. Самият факт, че нашите кооператори подписват толкова дългосрочни договори, означава, че са повярвали, че това е правилният начин на стопанисване на техните ниви. Земята е капитал, от която те печелят. Рентата в района е от 35 до 60 лв.“, казва Пламен Пенев.

Кооперирането не идва от стария строй

Според Пламен Пенев в България все още не гледаме с добри очи на кооперирането. У нас витае мисълта, че този тип сдружаване е рожба на един отминал строй и няма място в бъдещето. „ Хората смятат, че кооперацията няма място в земеделието, което не е вярно. Кооперации има по целия свят. Най-развитите в аграрно отношение държави като Израел, Франция, САЩ  имат големи кооперативи. Самият принцип на кооперирането е начин на обработване на земята, начин на взаимопомощ и начин на по-добър краен резултат. Смятам, че сдружаването не само в България, а и по целия свят ще продължи, защото заедно е по-лесно“.

Преди няколко години, група от България посещава САЩ, за да добие представа как функционира кооперирането там. Сред делегацията е и Пламен Пенев, който добива богат опит зад океана. „ Колкото и да не харесваме някои неща в американците, трябва да признаем, че те могат да правят бизнес, включително в сферата на земеделието. Най-голямо впечатление обаче прави силното коопериране. Млекопроизводителите са сдружени, кооперирайки се те заедно искат цена на млякото и я получават. Когато се отделят сами закъсват. Техните кооперативи се грижат за хората, но в същото време защитават определени позиции“, разказва той.

Освен това Пенев вижда и нагледно защо добивите в САЩ са по-високи – и в животновъдството, и в растениевъдството. „Американците работят по-практично – аз не видях ферма за няколко милиона с климатици или супер екстри. Зимата, когато е студено от северната страна зареждат бали слама или люцерна, подавайки климат на животните. В Щатите една крава дава средно 50 литра мляко на ден, някои крави достигат 70-80 литра. При нас количеството е 25-30 литра. Техните крави ядат повече, но там нещата са много подредени и са достигнали добри нива. Ние можем да се поучим от тях“, категоричен е председателят на „Калакоч 92“.

ОСП с въпросителна

Земеделецът има и собствено мнение за бъдещата Обща селскостопанска политика. Според него час по-скоро трябва да се определи дали ще има тавани и под каква форма ще са те. „Не е ясно дали таванът ще е за цялата дейност или поотделно за различните направления. Има големи земеделски производители, и такива, които работят в няколко направления. За тях това доуточняване е изключително важно. Все още не е ясно и какъв ще е таванът –  60 хил. евро, 150 хил. евро, как ще се изчислява. Това до определена степен ще рефлектира върху дългогодишно наетите земи за работа. Ако сега получаваме 50 лв. рента, ние знаем, че получаваме 25-26 лв. субсидия, но ако не се субсидират какво ще стане с рентите?“, пита производителят.

Друг въпрос е дали една кооперация, с членове до 300 човека, може да се приеме като единична  структура или ще е структура на членовете. От това какви ще са решенията и как ще се работи след 2020 г. е възможно и да се променят нещата – рентите, цената на земята, начина на работа и др., заключва Пламен Пенев.

В Търговищко има голям интерес към Пчеларската програма

Засилен интерес имат пчеларите от област Търговище към мерките и дейностите за подпомагане по Националната програма по пчеларство. Това стана ясно по време на Деня на отворени врати в областната дирекция.

За финансовата 2018 г. по мерките на програмата са внесени 1 742 заявления за подпомагане, по които са сключени 1 649 договора. Към 17.09.2018 г. са подадени 1 593 заявки за плащане. От тях са изплатени 1 471 с общ размер на финансовата помощ от над 3, 280 млн. лв. За област Търговище по НПП са подписани 46 договора. От тях до момента са платени 34, които са на обща стойност за близо 83 000 лв. Срокът за изплащане на финансовата подкрепа по всички подадени заявления за плащане за финансовата 2018 г. е 15.10.2018 г., каза Милка Ангелова, директор на областната дирекция на ДФ „Земеделие“.

Avatar photo
Автор: Агрозона
Agrozona.bg e информационен сайт, който представя последните новини и анализи в сектор „Земеделие”, Хранително-вкусовата промишленост и предприемачество в селските райони. Тук ще откриете полезна информация, свързана с възможностите за национално и европейско финансиране на българските фермери, промени в българското и европейското законодателство и тенденциите в селското стопанство в България, Европейския съюз и по света.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА