Годишната загуба в световен мащаб чумата по дребните преживни е около 2 милиарда долара, като засегнатите стопанства са 300 милиона. Това показват данните на Светвната организация по прехраната (ФАО), според доклад на Министерство на земеделието, храните и горите.
В ензоотичните райони Африка и Азия се прилага ваксинация като мярка за контрол на заболяването. В Европейския съюз няма регистрирана ваксина срещу чумата по дребните преживни. Съгласно чл. 6 на Директива 92/119/ЕИО, решение за прилагане на спешна ваксинация може да се вземе от заинтересованата държава членка след уведомяване на Комисията, при условие, че основните интереси на Общността не са засегнати. Прилагането на ваксината е свързано със сериозни икономически загуби, за засегнатата държава поради забрана за търговия с живи животни, месо и месни продукти, мляко и млечни продукти за период от минимум две години. При оценка на риска при прилагане на ваксинация трябва да се вземе предвид невъзможността за разграничаване на ваксинирани от инфектирани животни (DIVA-differentiation of infected from vaccinated animals ) свързаните с това въпроси за реализация на приплодите от ваксинираните животни, използването на общи пасища с животни от не ваксинираните стада, реализация на млякото от ваксинираните животни, кожи и други.
Поради тези причини при установяване на първо огнище на заболяването на територии, където до момента са свободни от чума по дребните преживни, най-ефективни средства за ограничаване и ликвидиране на заболяването са бързото диагностициране, своевременното унищожаване на заразените и контактните животни, стриктни карантинни мерки, и ефективна дезинфекция.
Така се гарантира максимална степен на биосигурност, социална сигурност и се опазва икономическия интерес на България.
Чумата по ДПЖ е вирусно заболяване. Не е зооноза. Заболяването е регистрирано в Африка, в страните от Близкия Изток и Азия. Анадолска Турция е ендемична за заболяването, а в европейската част на Турция (Тракия) чума по дребните преживни се регистрира след 2004 г.
Заболяването протича с висока температура, респираторни проблеми, некрози по лигавиците, диария и аборти (при бременните). Смъртността може да варира от 10 до 90%. По литературни данни по-чувствителни са козите, а овцете реагират по-добре серологично с образуването на антитела.
Вирусът не е устойчив дълго време в околната среда. По-дълго време се запазва във влажни места, които не са изложени на пряка слънчева светлина (до 72 ч.).
