Най-старите находки на боб са от около 6000 г. преди Христа в Пещерата Гутареро в Перу. Това са семена на зелен фасул, които са от основния ни познат вид зелен фасул, но не са от разновидностите, които познаваме в днешно време. Растението е познато в Централна и Южна Америка още 3-4 хилядолетия преди Христа.
Петя Раева
Зеленият фасул е едно от най-старите културни растения на Земята. Зеленчукът е известен в древен Египет и Рим и е бил основна храна на индианските племена, както и на инките. Постепенно изчезва от трапезата на европейците, но се завръща отново през ХVI век, благодарение на Колумб. Отначало за ядене се използват само семената, но италианците през XVII век първи започват да консумират и шушулките. Професор Буше пише в мемоарите си, че Наполеон често се хранел със зелен фасул, подправен с масло.
Още древните китайци са използвали зелен фасул за лечение. Лечебните му свойства са били познати на древните китайци отпреди 1000 г. пр. Хр. Известният лечител Авицена смятал, че фасулът е полезен за белия дроб и цялата дихателна система.
Пази от рак и регулира кръвната захар
Зеленият фасул е един от най-мощните регулатори на кръвната захар, сваля холестерола и повишава имунитета, помага при лечението на сърдечни заболявания, хипертония и гастрит. Редовната консумация на зелен фасул пази от рак.
В пресния зелен фасул има много малко калории (31 ккал на 100 г) и не съдържа наситени мазнини. Богат е на растителни фибри (9% на 100 г), които разхлабват стомаха и червата и защитават вътрешните органи. Проф. Дж. Андерсън, ръководител на клиниката по лечебно и диетично хранене на университета в Кентъки, смята, че съдържанието на влакнини сваля рязко нивото на лошия холестерол в кръвта. Ефектът се дължи на растителните фибри, които извеждат токсините от организма.
В Университета в Колорадо са направени опити върху животни, които доказват, че зеленият фасул намалява с около 30% риска от развитие на рак на стомаха и на дебелото черво. Наскоро друга група американски учени изследват антиоксидантните свойства на различни храни и се оказва, че определени сортове зелен фасул съдържат повече антиоксиданти от касиса и зеленчукът има свойството да забавя развитието на раковите клетки. Тези вещества помагат на организма да се пребори със свободните радикали, които водят до тумори и рак, както и до заболявания при по-възрастни хора, заради много от полезните антиоксиданти като лутеин, зеаксантин и бета-каротин. От инфекции и ракови заболявания предпазват и витамин С, и витамин А, които също се съдържат в зеления фасул.
Благоприятства зрението и стимулира имунната система
Друг важен антиоксидант в зеления фасул е каротеноидът, който подпомага функцията на зрителния апарат и благоприятства зрението. Зеленчукът е богат източник на фолиева киселина – 9% от 100 грама. Тя, заедно с витамин В 12, отговаря за деленето на клетките и синтеза на ДНК. Заради тези си свойства зеленият фасул се препоръчва на бременни жени за предотвратяване на дефекти на плода.
Други витамини в зеления фасул са B6 (пиридоксин), тиамин (витамин B1). Витамин В3 (ниацин) подпомага метаболизма на мазнините, протеините и аминокиселините, участва в тъканното дишане, регулира храносмилателната система. Зеленият боб е богат източник на желязо, калций, калий, манган и магнезий, манган и калий, които стимулират метаболизма. Калият контролира работата на сърцето, сърдечния ритъм и кръвното налягане.
Фасулът се препоръчва за болни с хипоациден гастрит, защото подпомага отделянето на стомашен сок. За целта се използват изсушените бобени шушулки след пълното им узряване. Те съдържат не само аминокиселини, но и хемицелулоза (45-50%), силиций, кобалт, мед и никел. Зеленчукът предотвратява образуването на камъни в бъбреците и подобрява половата функция на мъжете, защото има пикочогонно действие заради съотношението натрий – калий (1:150).
За лечение при подагра, ишиас, ревматизъм, отоци, заболявания на пикочния мехур, се препоръчва да се приготви отвара от бобовите шушулки. Пресни рани и изгаряния се посипват с брашно от зърната. Прилага се при хроничен панкреатит, цистит, при нарушена функция на задстомашната жлеза. Зеленият фасул съдържа аглютинин, който стимулира имунната система и неутрализира болестотворните микроорганизми.
Съдържа повече протеини от някои видове риби
Има старо поверие, че ако ядем зелен боб, нашата фигура ще заприлича на него. Благодарение на по-малкото съдържание на баластни вещества, отколкото в сухия боб, той е по-ниско калоричен и лесно смилаем. Той е вкусен, чудесен във всякакви ястия, истинско удоволствие за вегетарианците, защото съдържа всички нужни полезни за тялото хранителни елементи. Разновидностите на зеления боб – зелена и жълта – са много близко родствени. Имат доста подобен вкус и съдържание на хранителни съставки. Жълтата разновидност на зеления боб е наричана от французите маслена, най-вероятно заради цвета ѝ и заради това, че се топи в устата.
Зеленият фасул съдържа много протеини, дори повече от някои риби. Той е близък по хранителна стойност до месото поради съдържанието на незаменимите аминокиселини аргинин, лизин, тирозин, метионин и триптофан. Аргининът е най-мощната аминокиселина, която се прилага често в кардиологията и имунологията. Тя е един от основните източници на азотен оксид, който разширява кръвоносните съдове, сваля кръвното налягане, регулира отделянето на хормони, регулира нивото на кръвната захар и има силен профилактичен ефект против диабет. За профилактика и лечението на заболяването се препоръчва сок от пресен зелен фасул, който стимулира отделянето на природен инсулин. За диабетиците се препоръчва отвара от бобени шушулки: 20 г от тях се стриват и варят в 1 л вода на умерена температура до изпаряването на половината от течността. Останалото се прецежда и отварата се пие на малки глътки в рамките на 12 часа. Ежедневна употреба на сок от зелен фасул ще доведе до значително облекчаване при заболяване от бурсит.
Как да замразим зелен боб
Най-добре е да консумираме зеленчуците пресни, но при замразяването им също не се губят техните витамини и минерали. Ценно качество на зеления фасул е, че запазва своите лечебни свойства и след топлинна обработка и консервиране. Стерилизираният фасул запазва до 70% от витамините и до 80% от минералите си. Ето и как да го съхраним зеления фасул във фризера за зимата.
Изберете пресен, без петна и загнило зелен фасул, с малки бобчета, а когато го пречупиш с ръка, това да става лесно. Накисваме го във вода за 15 минути, което ще свали по-голяма част от праха по него. Изплакваме добре под течаща струя вода, но ако има кал по него, измиваме един по един. Отстраняваме ъгълчетата в двата му края и нарязваме на около 4-5 см дължина.
През това време в тенджера завира вода и потапяме по 200 грама от зеленчука, за да не пада температурата на водата. След като започне отново леко да къкри засичаме 3 минути, изваждаме боба в гевгир (голяма цедка), накисваме в хладка вода за около минута (така прекъсваме топлинната му обработка и остава по-свежо зелен) и оставяме да се изцеди добре за няколко часа. Изстиналият боб разпределяме в торбички за фризер или кутии на порции. Може да издържи около 1 година.
Ако веднъж го размразите, не замразявайте отново!
Така подготвен бобът може да се използва като основно ястие, като добавка към гювеч, за салата, за гарнитура, супа и каквото ви хареса. Този начин на бланширане и замразяване може да се използва за почти всички зеленчуци.
Очаквайте оригиналната рецепта за печено агнешко със зелен боб, която може да приготвите за Великден или Гергьовден.
Материалът е публикуван в майския брой на списание A ZONA.
