В много страни по света е прието на децата да се казва, че щъркелите носят бебетата. Голямата птица ги натоварва в кошницата и ги пуска при грижовните родители. Друга легенда пък гласи, че щъркелът обича винарите и се грижи за тях. Как са се зародили тези вярвания?
Историята с бебетата се е появила, защото белите щъркели имат навик да гнездят на комините в градски области и съответно често биват забелязани около човешки селища. Макар че е много древна, легендата става популярна благодарение на писателя Ханс Кристиан Андерсен.Според немския фолклор щъркелите взимали бебетата от пещери и блата и ги донасяли с кошница на гърба или във вързоп, закачен на клюна. Бебетата оживявали от т.нар. „щъркелови камъни“, след като бъдат взети от птицата. След като ги донесат до дома, детето е предавано на майката или щъркът го пуска през комина. Домакинствата пък, които желаят да имат деца известяват това свое желание като поставят бонбони по первазите на прозорците.
От Северна Европа легендата се разпространява в страните от целия свят. Големите със сигурност вече не вярваме в тези митове, но едно е сигурно – и млади и стари с нетърпение очакваме пролетта да видим щъркел, свързвайки го с нещо хубаво, което непременно ще се случи.
Птицата винарка.
Римските писатели отбелязват пристигането на белия щъркел през пролетта като знак за лозарите да започнат резитбата.
Мюсюлманите почитат белите щъркели поради факта, че ежегодно при миграцията си те преминават над свещения за тях град Мека. През Пруската война крепостта Сорока е обсадена от османските войски. Легендата за спасението на крепостта казва, че бял щъркел носил грозде до бранниците вътре. То дало сили на хората и обсадата била отблъсната. Благодарение на легендата днес белият щъркел е символ на лозарството и винопроизводството в Молдова.
