Сложната регистрация често е спънка за производителите на традиционни храни
През периода от 2010 до 2020 г. броят на регистрираните имена на продукти със Географски указания (ГУ) нараства с 27% до над 3000, а броят на регистрираните Гарантирани традиционни специалитети (ГТС) се удвоява, макар и само до 60 регистрации, е констатацията от публикуваната от Европейската комисия „ Оценка на ГУ и ГТС, защитени в ЕС “.
Според анализа схемите за защитени продукти предоставят широк спектър от възможни ползи за заинтересованите страни, като справедлива възвръщаемост и конкуренция за земеделските производители и производители, макар и не систематично във всички държави-членки. Основните ограничения са ниската информираност и разбиране на потребителите за схемите в някои държави-членки, сложните и дълги процедури за регистрация и някои слабости в контрола на долните етапи на веригата на стойността. Другите основни цели на политиката – поддържане на ГУ като право на интелектуална собственост, защита на целостта на вътрешния пазар и подпомагане на производителите на ГТС продукти да опазят традиционните методи на производство и рецепти – са широко постигнати.
Според анализите обаче не много производители регистрират защитени традиционни специалитети, тъй като те смятат, че ще получат ниска добавена стойност. От ЕК обясняват, че подобни решения произтичат от комбинация от различни фактори, като ниската информираност на потребителите за традиционните специалитети и сложен процес на регистрация.
Независимо от това, схемите за защита на специфичните традиционни продукти се оценяват като ефективни, като различните ползи за производителите надвишават разходите за сложна и дълга процедура по регистрация и ниски разходи за публичните органи (на ниво ЕС и национално ниво) при приблизително 0,12% от общите продажби стойност.
Европейският съюз защитава повече от 3400 наименования, обхващащи селскостопански продукти, включително рибни и аквакултурни продукти, вина, спиртни напитки и ароматизирани винени продукти, съгласно своите схеми за качество на ЕС.
Географските указания предоставят права на интелектуална собственост за наименования на конкретни продукти, чиито характеристики, качества или репутация са свързани с областта на производство. Те включват; защитени наименования за произход (ЗНП) и защитени географски указания (ЗГУ) за агрохранителни продукти и вино, както и географски указания (ГУ) за спиртни напитки.
Гарантираният традиционен специалитет (TSG) подчертава традиционни аспекти като традиционен производствен метод или традиционна композиция, без да е свързан с конкретна географска област. Регистрацията на TSG го защитава като термин за етикетиране срещу употреба за описване на несъответстващи продукти и употреби, подвеждащи потребителя.
