В южната ни съседка проучват метода на хидропониката за отглеждане на билката
Средиземноморският басейн е дом на много диви растения, които често се включват като храна в диетата на хората. Сред тях са лечебното глухарче и гърленовидната рейхардия – две билки от семейство Сложноцветни, традиционно използвани сурови или варени, както и като лечебни растения.
Глухарчето и рейхардията са богати на хранителни вещества, антиоксиданти и множество биоактивни съединения като органични киселини, захари, феноли, токофероли, мастни киселини и др. Тези растения са важни съставки в здравословната средиземноморска диета, пишат в портала mdpi.com
Тъй като потребителите сега търсят храни с положителни ефекти върху здравето и известен произход, тази тенденция възроди интерес към дивите ядливи видове.
В този контекст търговското отглеждане на диви ядливи видове при контролирани условия е от съществено значение за минимизиране на риска от неподходящо събиране на диви растения.
Следователно, подобно на други диви ядливи видове, глухарчето и рейхардията имат потенциал както във фармацевтичната, така и в хранителната индустрия, тъй като техните екстракти могат да се използват като алтернативни консерванти или като съставки във функционални храни.
Затова проект проучва отглеждането на тези култури в хидропонни условия.
Хидропониката има няколко предимства през останалите начини за отглеждане на подобни растения
Чрез хидропоника могат да се получат ароматни лечебни растения с подобрени фитохимични-фармакологични свойства чрез стимулиране на вторичния метаболизъм на растенията чрез подходяща манипулация на минералното хранене или прилагането на метода на умерена соленост.
Контролът на рН на хранителния разтвор е важна задача в безпочвените системи, тъй като не само регулира растежа на растенията, но и производството на сухо вещество и други характеристики.
„Резултатите от това проучване показват, че глухарчето и рейхардията са подходящи за успешно отглеждане в хидропонна система. И двата вида показаха способността да се адаптират към хранителни разтвори с киселинни или неутрални нива на рН (4.0, 5.5 и 7.0), въпреки че използването на рН 5.5 беше по-благоприятно. В допълнение, глухарчето показва по-висока адаптивност към рН 4,0 в сравнение с рейхардията, което пък доказва наличието на ефективен защитен механизъм в първия случай. Въпреки по-ниските добиви на реколта при ниски стойности на рН, тази конкретна обработка подобри повечето от качеството и диетичните характеристики на двете изследвани растения, което е важно за приемането от потребителите като нови / допълнителни листни зеленчуци за консумация от човека и особено за използване в хранителната промишленост за създаване на функционални продукти ”, заключават авторите.
