Заместник министърът на земеделието и храните Васли Грудев представи новите моменти в Програмата за развитие на селските райони и директните плащания, които министерството ще предложи да се направят с цел подобряване на достъпа на земеделските производители до европейските средства. Това стана по време на дискусия на тема „Новата Обща селскостопанска политика – една година по-късно. Първите ефекти. Предизвкателства през 2016 година.“
посочи, че през миналия програмен период българското земеделие е загубило конкурентоспособност само в определени, интензивни сектори, като плодове и зеленчуци, животновъдство и преработка на суровини. „Затова и когато се полагаха основите на новата ОСП ние решихме да наложим един базов подход, който е приоритизиране на чувствителните сектори. Той е заложен до 2020 г. именно с цел да стартира изравняването на липсата на конкурентоспособност на нашите земеделски производители в чувствителните секотри зеленчуци, плодове, животновъдство и биопроизводство. Именно това ще бъде линията, която ще спазваме до 2020 г. – пироритет, приоритет, приоитет! Оттук насетне обаче започват проблемите с това прилагане.“, каза Васил Грудев. Той напомни, че интересът към инвестиции в земеделието чрез инструментите на ОСП надхвръля в пъти възможностите, които имаме като финансова мярка за подпомагане. Желанието за инвестиране в земеделието и за използване на европейските фонодве стана спекулативна цел, зад която се крие единствено желанието за финансиране по някакъв начин на проекти, а не желание за развитие на сериозен бизнес, който да бъде подпомогнат със средствата от ОСП.
МЗХ вече предприема мерки за промяна на фината нагласа за някои критерии и мерки.
Предвид огромния интерес към финансиране на проекти не само на реални селскостопански производства, но и такива, които просто търсят усвояване на средства и нямат сериозни намерения да развиват бизнес, МЗХ планира промени в критериите за кандидатстване по подмерките 4.1 и 4.2 от ПРСР.
Какво предлага МЗХ
По мярка 4.1 за инвестиции в селските стопанства МЗХ предлага промени във финансовите условия за проектите, в критериите за оценка на проектите, и при въвеждането на нови допустими дейности свързани с инвестиции в системи за напояване в стопанствата. Предлага се намаляване на тавана на един проект до 1 млн. лева, за да достигне помощта до повече бенефициенти. Така се цели проектите, които работят, да получават средства, а не онези, които не се изпълняват. Друго предложение е за намаляване на точките за определени географски интензитети, като в същото време се увеличават точките за приоритетните сектори, специално по мярка 4.1.
„Чрез подпомагане на биоприозводството генерирахме възможност за спекулация чрез нарастващото биологично риозводство в преход. Нашата идея е да се ограничим само до онова билогично призводство, което е сертифицирано и вече е преминало прехода.“, каза Васил Грудев. Така МЗХ планира да ограничи спекулациите.
Разделянето на Северозападна България по области, както беше по подмярка 4.2, където имаше един критерий за общ брой точки, независимо от това в коя област на страната ще се генерира инвестицията. Това донесе не толкова необходимо предимство на области като Плевен и Ловеч, съгласно териториалното разделение на страната, което ненужно ги постави в чуствителен район на страната. Практиката показа, че един такъв тип деление на точките ще бъде по-удачен, за да се запази интезитетът в най-чувствителните области и да се намали в тези, които са не толкова чувствителни от гледна точка на инвестиции в земеделски стопанства като Плевен и Ловеч, обясни зам. министър Весил Грудев. Идеята на МЗХ е разликата в точките, която ще бъде генерирана при разпределение на различен брой точки за съответните градове, да бъде прехвърлена в чувствителните сектори. Целта на МЗХ е да достигне 20 точки при приоритизацията на секторите.
По отношение на инвестициите в напояване, МЗХ планира следващият прием по мярка 4.1 да е с допустими инвестиции за напояване от селските стопани. „Рестрикциите на Брюксел за използване на водните ресурси са огромни. Ние трябва да гарантираме, че водните тела, които ще бъдат използвани за напояване, ще бъдат с добър статут. Това е свързано с изготвяне на цялостно картографиране на статута на водните тела, надводни и подводни. Освен това в ситуацията със статута на „Напоителни системи“ също има не една и две въпросителни. Нашата амбиция е да направим напояването допустимо за подпомагане по подмярка 4.1, за да може на ниво стопанство да бъде направено възможно кандидатстването за този тип инвестиции. Пътят е дълъг и ще отнеме поне два месеца, за да финализираме някои договорки с Европейската комисия, за да бъдат допустими тези инвестиции, но следващо отваряне на мярката без инвестиции в хидромелиорации няма да се случи, не е разумно. Накъде ни отива приоритът в интензивните сектори плодове и зеленчуци без напояване?! Това е несътоятелно! От гледна точка на инвестициите, които вече сме направили и чрез програмата, аз съм сигурен, че ще успеем да убедим нашите колеги от Европейската комисия, че за нас е по-важно да имаме възможност за инвестиране в хидромелиоративните съоръжения, а не да чакаме глобалната реформа във водния сектор и тогава едва да стартираме този тип инвестиции. За нас е по-важно ние да имаме хомогенна посока при възможностите за кандидатстване.“, обясни Васил Грудев.
МЗХ предлага при следващото отваряне не подмярка 4.1 общият интензитет, финансиран от Европейския земеделски фонд, да не надхвърля 60%. Това, според зам. министър Васил Грудев, ще отстрани част от спекулативните проекти.
Комитет по наблюдение през март
В началото на март ще се състои първият комитет за наблюдение по ПРСР през новата година, на който ще се обсъдят всички тези детайли. Ще бъдат разгледани и предстоящите приеми през годината така, както са отбелязани в индикативния график.
По директните плащания МЗХ предлага няколко мерки за ограничаване на спекулациите при заявяване на субсидиите за подпомагане. След въвеждането на изискване за получаване на субсидии на площ единствено при доказване на реално правно основание, на база на което се ползват площите, тази година МЗХ отива по-далеч и ще посочва на всеки един индивидуален бенефициент геометрията на площите, за които той има правно основание, в рамките на които могат да бъдат заявявани площите за правно основание. Миналата година само с въвеждането на правно основание МЗХ не е платило субсидии за около 100 млн. лв. на площи, които се плащаха и не бяха покрити с валидно правно основание. В момента ставката на всеки един индивидуален ползвател е увеличена на базата на редукция от неполучени субсидии за площите, които не бяха заявявани със съответното правно основание, обясни Васил Грудев.
„Наясно сме, че ще възникват хипотези с несъответствия, ще има напрежения но то ще бъде оценявано в рамките на кампанията, за да можем да напарвим така, че нито един плозвател с реално право да не може да заяви своите площи.“, каза още той.
През настоящата година МЗХ въвежда нов елемент на допълнителна комуникация с всеки един ползвател, който подаде заявление за подпомагане, чрез генериране на уведомително писмо още по времето на самото кандидатстване, преди подписването и подаването на заявлението в интегрираната система. Ще се генерира допълнително писмо, което ще бъде представяно на земеделския производител, той ще го прочете и подпише и след това заявлението ще бъде принтирано. В писмото ще се посочват всички грешки, които системата засича по кандидатстването. Идеята е така да проличат потенциалните грешки, които бенефициентът може да допусне.
Лилия Александрова
