Йордан Господинов, БГ ФИШ: Настояваме за повече помощи, субсидии и внимание към рибарския сектор

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
6 Минути

90% от българската цаца излиза към външни пазари

“Българските видове риба и аквакултури, които имат стопанско значение, са около 20. Важно е да се спомене, че в нашите георгафски ширини няма заразно заболяване при рибите, което може да причини заболяване при хората”, подчерта д-р Господинов.

“За контрол на качеството ползваме наши, държавни и чужди лаборатории. Има държави, които изискват определени анализи. Въпросът е като сложим етикета да гарантираме, че продуктът е безопасен. Малък сектор сме, но сме много важни. 12-13 хил. работника са заети сезонно в нашия сектор. Искаме от министъра да има повече субсидии за сектор рибарство, повече помощи и повече внимание”. Това заяви д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти „БГ ФИШ“ и генерален секретар на консултативния съвет за Черно море по време на дискусия на тема  “Качеството и безопасността на рибните продукти в България”.

Най-големия риболовец на цаца у нас реализира 90% от рибата извън България

“Най-големия риболовец на цаца у нас реализира 90% от цацата извън България. Няколко европейски дестинации проявяват интерес към българската цаца. Голями вносители са Португалия, Англия и Румъния. Нашия пазар не може да поеме количеството,  което ловим и затова то се пренасочва към външни пазари. Радостно е, че на тези пазари реализираме рибата на по-добри цени”, допълни д-р Господинов.

“Над 1500 тона е износа на жив шаран за Румъния. Около 1/3-та от шарана пътува за там”, допълни Господинов.

Качество и контрол на храните от рибарския сектор

“Всяко предприятие, всеки собственик на фабрика е длъжен да произведе продукт, който е качествен и безопасен. Рибата е продукт, който много бързо се разваля. Ако от водата до масата не се спази хладилния режим, рибата се разваля и това не може да бъде прикрито по какъвто и да е начин в магазина или ресторанта. Имаме страхотни, модерни технологии за почистване на рибата. При нас, които сме на европейския и азиатския пазар не може да има компромиси. Достигнали сме много високо ниво на контрол, качество, безопасност”, заяви д-р Господинов.

Европа залага много и на аквакултурите

“Рибата в световен мащаб не достига. Населението дневно се увеличава със 140 хил. души. Някой трябва да осигурява риба. За да развиваме  нашите водни обекти аквакултурата, за да може да монтираме слънчеви панели, с които да произвеждаме енергия и да направим цената на рибата по-ниска и по-достъпна, са необходими повече средства за сектора”, заяви д-р Господинов.

За пръв път от 10 години секторът получава средства по de minimis

“Факт е, че България и други страни от региона преминават през трудни години и преживяват по-високи цени на електроенергията. За пръв път от 10 години секторът ще получи средства по de minimis”, заяви зам.-министър Георги Събев.

“Българския потребител не търси продукти от българския рибарски сектор”

“Секторът е мното важен, в някои случаи осигурява целогодишна, но и сезонна заетост. Необходимостта от промяна в поведението на потребителите. Много българи пътуват и се наслаждават на нашето Черноморие, но българския потребител не търси продукти от българския рибарски сектор. Вярвам, че бизнесът и неправителственият сектор могат да предприемат действия в този аспект, за да се повиши видимостта на българските рибни продукти. В сътрудничество с хотелския и ресторантьорския бизнес може да увеличи присъствието на качествени, български продукти от сектора. Трябва да обучим потребителя да търси такива продукти. Това може да се направи и с доброволни схеми за качество”, допълни зам.-министърът на земеделието Събев.

Означение „Продукт на черноморски улов“

“Миналата година направих предложение за означение „Продукт на черноморски улов“. Това предложение следва да се развива на ниво бизнес. Най-сигурния гарант е когато бизнесът въвежда съответен стандарт. Има и европейски схеми за качество. От близо 3000 продукта на европейско ниво, едва 64 от тях са за рибни продукти. Три от тях са на Румъния за пушен карагьоз и салата с хайвер от щука. Унгария също има 3 защитени продукта по схемите са европейско качество. Българския сектор също има потенциал за това и продукти, които могат да бъдат защитени по национална или европейска схема за качество”, допълни още той.

Контрол от страна на БАБХ

“БАБХ като компетентен орган по отношение контрола на храните на българския пазар следи за това дали българските оператори изпълняват своите задължения така, че да осигуряват качествена и безопасна храна. Бизнес операторът е отговорен за това, храната която предлага да бъде качествена и безопасна, а БАБХ проверява оператора. В сега действащото законодателство, контролът, който извършваме е на база годишен план. За 2022 г. сме извършили общо 227 проверки в тези предприятия, за които са издадени 25 предписания”, заяви д-р Галя Викьова – заместник изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

 

.

 

 

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама