Цветница е един от най-обичаните пролетни празници. Това е втория ден от Големия пост, по време на който е позволено да се яде риба и тя, заедно със много постни храни са част от празничната трапеза. В България годишното потребление на риба и рибни продукти от домакинствата възлиза средно на 4,9 кг на лице, като през последните години се наблюдава тенденция за свиване на консумацията, въпреки признатите здравословни и хранителни качества на тези продукти.
Рибите с най- висок улов
Цацата е рибата с най-голям улов в Черно море, показват последните данни на МЗХГ. От малката рибка са били извадени цели 482 тона, а от 2016г. насам добивът й постепенно се увеличава с около 17% на годишна база. Следващото място в класацията на рибите заема барбуня, от който е било реализирано пет пъти по-голямо количество спрямо предходната година. От видовете риба с по-съществено значение за черноморския риболов са видовете сафрид, семейство попчета, атерин и лефер, които са следващи по ред в класацията и показват увеличение в количеството на годишна база. Уловените морска лисица и карагьоз или дунавска скумрия също са достатъчни, за да се отбележат в Топ 10. В рамките на периода уловът на проходната риба карагьоз в Черно море бележи ръст от 28,4% на годишна база. Най- малкото количество реализиран улов е на видовете Кефал пелингас, Морски дявол и обикновена скарида.
Сериозен дял от общия улов заемат и черупчестите представители като рапани, следвани от бяла пясъчна мида. Изваденото количество от тях е както следва 2 648 т и 368 тона. Въпреки това данните показват, че за период от една година извадените от водата рапани са намалели с близо 8%. Същата е ситуацията и за мидите, при които обаче се отчита още по- голям спад от 33,2%. Тенденцията за намаляване улова им стремглаво намалява през последните 5 години.
Не се наблюдава съществена промяна в цените на морските риби, с изключение на бялата риба, при която има леко увеличение. За сметка на това сафрида и херингата се предлагат на по- ниски цени.