Замърсяването стига до питейната вода, до въздуха, който дишаме и храната ни
Въгледобивната индустрия е била двигател на човешкото развитие, осигурявайки значителна част от глобалното електропроизводство и промишлено захранване. Но днес, когато над 6800 въглищни централи и хиляди мини по света продължават да функционират, е време да се запитаме: струва ли си цената, която плащаме с всички отпадъци, вреди и дългосрочни негативни последици за здравето и средата, в която живеем? Кристиян Панайотов, специалист по устойчиво развитие, повдига завесата в Климатека пред “премълчаваните отпадъци” на въгледобива, чиито мащаби и въздействие често остават извън публичния дебат.
Добре е да не забравяме, че въглищата са основният източник на въглероден диоксид (CO₂) и са най-замърсяващите сред изкопаемите горива в глобален мащаб. През 2022 г. емисиите от въглищното изгаряне достигат рекордните 15.5 гигатона CO₂, което представлява над 40% от общите енергийни въглеродни емисии в света (IEA, 2023). Всеки мегаватчас електричество, произведен от въглища, генерира средно между 800 и 1000 kg CO₂, в зависимост от типа гориво и технологията на дадената централа (IPCC, 2021).
Откритият добив на въглища води до сериозна трансформация на ландшафта, загуба на биологично разнообразие и деградация на почвите.
Тези проблеми се знаят отдавна, но рядко задаваме въпроса какво се случва с отпадъчния продукт от изгарянето.
Премълчаваните отпадъци
Въглищната индустрия отделя огромни количества твърди отпадъци под формата на сгур, пепел, шлака. Те много често се депонират в открити площадки без адекватна изолация и мониторинг. Множество въглищни мощности в страната, включително такива, свързвани с частни оператори, системно пренебрегват задълженията си по рекултивация и мониторинг. Това създава дългосрочни рискове за качеството на почвите, водите и човешкото здраве, особено когато те са в близост до населени места. Проучвания за качеството на живот свързват емисиите от въглища и фините прахови частици с повишена смъртност, дихателни и сърдечно-съдови заболявания, особено сред уязвими групи като деца и възрастни.
Отпадък при минни дейности
Макар да остават извън политическия и обществения дебат, отпадъците от производство на въглища са в огромни количества: Според данни на Министерството на енергетиката на САЩ за 2024 г., за всеки 1 тон добити въглища се образуват около 0.4 тона отпадъци, включително отпадъчна скала и хвост. Само през 2022 г. в САЩ са генерирани над 500 милиона тона, от които значителна част се натрупват в депа, сгуроотвали и шламохранилища. Те съдържат тежки метали и токсични вещества, които замърсяват почвите, водите и въздуха.
Отпадък от ТЕЦ-овете
Всяка активна въглищна електроцентрала отделя значителни количества пепел – летлива и дънна (позната още като сгурия), която трябва да бъде депонирана. Броят на активните сгуроотвали (депа за пепел от изгаряне на въглища) е пряко свързан с броя на действащите ТЕЦ-ове. За всеки изгорен тон въглища остават 250–300 кг пепел и шлака, които съдържат тежки метали, арсен и радиоактивни изотопи. Сгуроотвалите могат да заемат значителни площи, понякога стотици хектари за големи ТЕЦ-ове. В България около 90% от тези отпадъци не се третират, а се натрупват нерегламентирано – в депа с недостатъчна изолация и минимален институционален контрол.
Защо това засяга всеки от нас?
Водата в чешмата. Олово и кадмий мигрират към кладенци и реките Струма/Конска. Дори малки дози кадмий повишават риска от бъбречни заболявания.
Въздухът, който дишаме. Финият прах от сухите тераси съдържа хром, чийто частици са достатъчно леки, за да достигнат южните квартали на София при западен вятър. Това е предпоставка за редица заболявания.
Храната на пазара. Зеленчуци, отгледани край депото, могат да акумулират цинк и никел; дългосрочно това отслабва имунитета .
Енергията от въглища оставя след себе си вредни емисии в атмосферата, но освен това и трайно замърсени терени, които застрашават здравето и природата. Решаването на този проблем изисква не само преход към по-чисти източници на енергия, но и отговорност към екологичните дългове на въглищното минало. Правилното възстановяване следва ясни стъпки: постоянен мониторинг на почви и води, последван от техническа рекултивация за покриване и изолиране на отпадъците и накрая – засаждане на трайна растителност и оползотворяване на терена за нови цели, като паркове за възобновяема енергия. Това е пътят екологичната заплаха да се превърне в безопасна и полезна за обществото рекултивирана площ и е редно да го следваме.
Източник: Климатека
