Шест зони за производство са обособени в китайското земеделие
Китайската народна република или просто Китай е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на четвърто място в света, а по население е първенец на планетата. Това ще рече, че страната заема 6,5% от земната площ, а броят на хората е над 1, 4 млрд.
Китай е много добре развита земеделска цивилизация още от древността. Преди шест хиляди години на територията на страната е обработвана земя, като около 2000 г. пр.н.е. са били изчерпани възможностите за по-нататъшно развитие на земеделието чак до епохата на индустриализация. Професията на земеделците винаги е била уважавана там, а стара поговорка гласи: „Сред 72-те занятия на хората, земеделието е най-почетно“.
Общата обработваема земеделска площ в Китай е около 20% от територията на страната, като на 90% от тези територии се отглеждат зърнени култури. Според климатичните условия там са се образували шест типа обработка на земята:
- Зона на пролетна пшеница и други зърнени култури
Тази зона като цяло съвпада с територията на североизточен Китай, където има студени зими с обилен снеговалеж. Пшеницата там се сее през април след стапяне на снеговете и се събира само една реколта. Освен пшеница, в Манджурия се отглеждат и соеви бобове, просо, овес, ечемик и царевица. Соята заема най-голяма територия, тъй като е една от най-важните съставки в диетата на китайците.
- Зона на есенната пшеница и други зърнени култури
Обхваща основно територията на Северно-китайската равнина. Вегетативният период, т.е. периодът, през който може да се получи реколта, е 6 – 7 месеца. В тази зона няма достатъчно валежи, което не позволява отглеждането на ориз. Като зимна култура освен пшеницата тук се отглежда и соя, а през лятото се сее просо, царевица, ечемик, чумиза и сладки картофи. През летния период на полетата, където сеят зимните култури, се отглеждат най-често соя и зеле.
- Зона на смесените посеви на пшеница и ориз
Тази селскостопанска зона се разполага между река Хуайхъ и планинската верига Цинлин на север и река Яндзъ на юг. Тук валежите са обилни, а вегетативният сезон продължава най-малко 8 месеца. В районите на север от Нанкин се отглежда зимна пшеница, реколтата се събира през юни, а през лятото сеят соя, грах, батати. В много райони отглеждат ориз.
- Зона на две реколти на ориза
Оризовият земеделски пояс в Китай се намира там, където валежите са не по-малко от 1100 мм на година. Това основно са районите на юг от река Яндзъ и в Съчуанската котловина, където по склоновете на хълмовете почти на 2/3 от територията се отглеждат по 2 реколти ориз на година. В по-високите райони отглеждат батати и царевица. Главни технически култури тук са черницата, като основна храна на копринените буби и тунгово дърво, което е субтропично маслодайно растение, захарна тръстика и чай.
- Зона на три реколти на ориза
Такъв тип земеделие се среща на юг от планинската верига Наншан, където валежите достигат до 1500 мм. на година, а вегетативният сезон продължава през цялата година. Тук отглеждат любимите на китайците цитрусови плодове лиджъ, ананаси, банани и др. На о-в Хайнан растат кокосови орехи, дурян и други тропически плодове.
- Оазисно земеделие
Този тип обработка е характерен за западните райони на Китай, особено около басейна на река Тарим в Синдзян-уйгурския автономен регион (най-голямата провинция на КНР). Вегетативният период тук продължава 7 месеца, но няма зимни култури, заради пронизващите зимни студове. Съчетанието на горещини и оросяване е благоприятно за отглеждането на ориз, пшеница и грозде. От този район са и прочутите хамийски пъпеши, дини и разнообразни ядки.
