Някога била дом на съпругата на заместник-министър на земеделието, днес е Къща на шапките. Историята ни разказа Ирина Сардарева, майстор на шапки. Тя купува къщата от дъщерята на някогашния заместник-министър Недялка Хаджигенова. Баща й бил много зает и в институцията, и с търговия на плодове и зеленчуци и къщата е строена от майка й Мария Хаджигенова. Мария учела шапкарство в продължение на година. Впоследствие заминава за Париж, където обаче не майсторила шапки, а пеела. „Всъщност аз изпълнявам мечтата на Мария“, разказа Ирина Сардарева.
Ирина е родом от Киев, първата си дамска шапка купува, когато завършва училище, на 17. От тогава е и любовта й към тези аксесоари. Започва да ги прави, когато бройката в личния й гардероб достига 25. Въпреки че е микробиолог по образование и е работила като учителка и в Киев, и у нас, Ирина казва, че непрекъснато трабвало да прави нещо с ръцете си. Започва с детски дрешки, а от 1992 г. сериозно се занимава с шапки, тук, в България. Тя идва в страната „като любовна имигрантка“ заради съпруга си. Днес шапкарството е семеен бизнес – в него се включват съпругът й и единият й син – Георги. Ирина предава уменията си чрез курсове по шапкарство.
„Животът зависи от тебе“
На въпроса откъде е научила занаята, дамата цитира родната поговорка, че занаят не се учи, а се краде. Първия си урок по шапкарство получила в голяма фабрика в Киев, която правела по 1 млн. шапки на месец. Отишла там, за да купи шапки, които да продава в България, но я допуснали до всички етапи от производството. Показали й машините, обяснили й за материалите, но й казали, че в Украйна няма качествени материали за изработка. За летните шапки пък Ирина започнала да ходи до Лондон и Париж. В Лондон посещава всички модни гимназии. Открива и адресите на занаятчийски магазини, където продават материали. От Ню Йорк пък купила много книги. Наред с шапките от 10 години тя прави и дрехи. „Не се страхувам да променям и това е важно в живота. Животът зависи от тебе. … Нищо не ти пречи, ако искаш, ако можеш“, казва Ирина.
За вълната трябват овце
За дрехите дизайнерката работи с вълна от троянската фабрика, памук си набавя от Враца. Имало все още у нас предачници за вълна, но родната вълна имала своя специфика, била много остра. Това, казва Ирина, зависи от овцете, нужни са специални породи за вълна, които у нас не се отглеждат. Коментира, че не се знае дали изобщо ще остане вълна у нас, тъй като животновъдството замира. Въпреки че в Хасково се тъче коприна, в страната тя не се обработва. Българските материали не са достатъчни за нормалната работа на Ирина Сардарева, става ясно от думите й.
И докато шапкарството го изучила сама, бродериите усвоила от баба си, а плетенето – в училище. Казва, че този урок не е получила от своята баба, понеже просто нямало как да се случи това. Овцете в Украйна изчезнали още когато започнали да правят колхози. „Нямаше от какво да се плете“, сеща се Ирина.
От родната сцена до кралския двор
Първите си шапки направила от кошници и ветрила от виетнамския магазин. „Направих много странни неща, но станаха много интересни и веднага заговориха за мен“, спомня си Ирина. Помогнали са й характера, и времето – когато нищо нямало, а новостите идвали трудно. Днес Ирина обича изобилието и постоянно прави нови неща, от плетени и по-обикновени шапки, до официални и булчински. Изработвала е шапки и на първи дами, които ходели при кралицата, на актриси и певици като Татяна Лолова, Лили Иванова, Катя от дует„Ритон“. Всички шапки прави ръчно, а времето, което е необходимо за всяка една, е различно – „може два дена, може шест месеца“. Казва, че това е творчество и е необходимо настроение.
Ръчно се изработват и всички дрехи. Идеята и дизайнът са на Ирина, а за изработката й помагали „прекрасни български ръце“. Дамата се шегува, че била социален министър, тъй като когато имало много работа, възрастните жени, които помагали, получавали много добра отплата за труда си.
Да се скриеш или да изпъкнеш
В годините работа с клиенти Ирина е забелязала, че „много често жената, невярвайки в себе си, иска нещо, което не й отива. Тя просто иска да се скрие. Вади неточната роля, защото една шапка е роля. Дали си признаваме или не си признаваме, ние сме актриси.“, коментира майсторът на шапките. Тя споделя, че е създала Къщата на шапките точно поради това, че е осъзнала, че не може просто минавайки, през пазара и шумотевицата, жената да открие правилната за нея шапка.
На въпроса как определя цената на една шапка, Ирина казва, смеейки се: „Ама тя е безценна!“. Казва, че цената на шапките у нас са 4 пъти по-ниски от най-евтините от същия клас в Европа и Америка. „Моят труд като дизайнер не се плаща.“, казва тя. Готовите шапки са от 160 до 250 лв. Въпреки навлизането на все повече марки у нас, Ирина Сардарева споделя, че търсене има, макар и с годините да е намаляло. Шапките й вече са из целия свят, но най-далечната дестинация, до където е стигал аксесоарът, направен от Ирина, е Австралия.
Анета Стефанова
