Йоланта Ценова: „Металът е като човек“

Георги Узунов
Георги Узунов
4 Минути

Основите на медникарството като занаят са ориенталски. То идва по нашите земи с турското присъствие. Тогава съдовете за приготвяне на тяхната храна, били медни, разказа за „Агрозона“ Йоланта Ценова, потомствен медникар. Така с турското присъствие съдовете от мед стават част от бита на обикновените хора. Според етнографско проучване разцветът на занаята е около 1800 г., когато благосъстоянието на младо семейство се измервало в количеството медни съдове, които получава на сватбата си. „Един меден съд на практика е вечен, ако се използва правилно“, казва майсторката.

Модерното виждане за занаята

Йоланта разказва, че баща й е самоук медникар, постепенно и майка й усвоява занаята и така майсторството да се претворява металът в изкуство усвоява и Йоланта. От дете прилага уменията си. Казва, че причината да обича бакърджийството е това, че е харесала начина на живот на родителите й – живеели в къща и работили там. Днес Йоланта работи в дома на родителите си, за да не къса връзката с тях. Описва изделията, които прави, като малко по-различни от традиционната представа за бакърджийството. „Аз се старая да направя занаята по-модерен“, казва Йоланта. Стреми се изделията да имат реално приложение в съвремието – опаковки на вина,тефтери, фотоалбуми, бижута , тъй като джезветата, котлите и тавите вече все повече са сувенири. Благодарение ориентацията си към модерно приложение Йоланта доказва, че занаятът може да бъде и бизнес. „Когато вие намерите нишата в пазара, не е проблем да се издържате“, казва майсторката. Тя успява да реализира своите изделия дори в чужбина, благодарение на фирмата си.

Трудът си има цена

^DED3BD28867B4E030D6810237E19842B3E11D85252C4BB0150^pimgpsh_fullsize_distrПо думите й е спорно доколко откриването на съвременното превъплъщение на занаята е начин за запазването му. Много нейни колеги твърдели, че трябва да се съхранява автентичността. „Аз самата работя понякога по старата технология една чиния да се направи с 800 удара с чук, но това означава, че ако трябва по всяка една чинийка да ударя по 800 пъти, за да я оформя, тя ще струва наистина страхотни пари, което нашият пазар няма как да поеме. Дори на Запад няма как да поемат.“

Йоланта разказва, че ходи на много изложения в чужбина. При срещата си със занаята, хората изпитвали невероятно уважение. „Ние като занаятчии не би трябвало да се превръщаме само в артисти, които красиво да демонстрираме, трябва и да печелим от тези занаяти.“, коментира дамата.

Младите търсят лесната печалба

За съжаление все по-малко млади хора проявяват желание да се занимават с бакърджийство. Причината според Йоланта е, че има достатъчно много по-леки професии, в които се печели по-добре. Разказва обаче, че на Панаира на киселото мляко в Разград е показала занаята си на деца. Едно от тях било природен талант, разказва Йоланта. То обаче не продължило да се занимава с медникарство.

Майсторката е благодарна на своите клиенти за търпението и обратната връзка, защото с коментарите си те я учели на занаят. Споделя, че не й се е случвало да запази изработен предмет за себе си, защото в последните 20 години всичко, което прави, е поръчано от някого: „Няма как да му отнемете неговото щастие.“

Въпреки че работи и с други метали, за медта Йоланта казва, че е благодатен материал: „Металът е като човек – каквото и да напарвите с него, той Ви отвръща.“

Георги Узунов е в сферата на журналистиката от 7 години. Работил е за национални медии като Радио "Фокус", Дарик Радио и Националното радио. Завършил е бакалавър "Журналистика" в Софийския университет, а магистратурата му е в специалност "Журналистика, Продуцентство и Финанси".

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА