Уловът в Черно море намалява, в река Дунав нараства

Лилия Александрова
Лилия Александрова
10 Минути

През 2014 г. общият улов на риба и други водни организми от стопански риболов в страната възлиза на 8 689,5 тона, от които 8 546,7 тона в Черно море и 142,8 тона – в река Дунав. В сравнение с 2013 г., общо уловеното количество бележи спад от 9,8%, в резултат от намаление на улова в Черно море, докато този в река Дунав нараства, но остава малък по обем. Това показва  статистиката в доклад на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

По данни на ИАРА, към 31.05.2015 г. отчетеният стопански улов на риба и други водни организми възлиза на 2 662,4 тона – с около 7% по-малко на годишна база. В рамките на периода уловът в Черно море е в размер на 2 635,8 тона, а този в река Дунав – 26,6 тона, съответно с 6% и 53% по-малко в сравнение с първите пет месеца на 2014 г.

По експертна оценка, през 2015 г. се очаква общият стопански улов на риба и други водни организми (рапани, миди и скариди) да бъде около или малко под нивото от предходната година. Ограничаващ фактор за нарастване на уловените количества е наблюдаваната през последните години тенденция на намаление на рибните запаси в Черно море.

Производство

По данни на ИАРА, през 2014 г. общото производството на аквакултури (зарибителен материал, риба и други водни организми за консумация) в страната намалява с 8% спрямо 2013 г., до 11 207 тона, като все пак остава съществено над нивата от предходните няколко години. В сравнение с 2013 г. се отчита намаление както при производството на зарибителен материал, така и при това на риба за консумация, под влияние на неблагоприятните климатични условия през годината (паднали проливни дъждове, довели до наводнения).

През 2014 г. отчетеното производство на зарибителен материал в рибовъдните стопанства възлиза на 2 093,3 тона – с 16,4% по-малко спрямо предходната година, Най-голям принос за този спад има намаленото производство на зарибителен материал от два от основните видове риби, значими за аквакултурното производство – шаран (с 53% на годишна база) и пъстър толстолоб (с 41%). Чувствително се свива и производството на зарибителен материал от руска есетра (с 97%), бяла риба (с 49%) и сом (с 16%). Същевременно, производството на зарибителен материал от дъгова пъстърва нараства с 69,7% (до 1 074 тона), а това на бял амур и бял толстолоб съответно с 28 и 15%.

През 2014 г. производството на риба и други водни организми за консумация е в размер на 9 113,3 тона – с 5,8% по-малко в сравнение с предходната година. Най-значително остава производството за консумация на дъгова пъстърва, шаран и пъстър толстолоб. При пъстрия толстолоб и шарана е отчетен значителен спад спрямо предходната година, съответно с 30,2 и 22,4%, а при дъговата пъстърва – по- умерен – със 7%. Намаление бележи и производството за консумация на сребриста каракуда (с 42,1%), бял амур (с 13,1%), сом (с 28,1%), бяла риба (със 7,2%) и др.

От по-значимите стопански видове риби, ръст спрямо 2013 г. се наблюдава при производството на руска есетра – с 21,2%, бял толстолоб – над два пъти и половина и африкански сом – над пет пъти. През 2014 г. аквакултурното производство на черна морска мида за консумация се увеличава с 38,5% спрямо предходната година, достигайки 2 474,6 тона. През годината е отчетено производство и на видове риби, които са приулов в екстензивните и полуинтензивни топловодни стопанства – платика, уклей, сребриста каракуда, речен костур, червеноперка. Тези видове не са обект на целенасочено развъждане и отглеждане в аквакултурното производство.

Във връзка със забраната за извършване на стопански риболов във вътрешните водоеми на страната, влязла в сила от м. август 2012 г., и свързаната с това пререгистрация, се увеличава броят на активните регистрирани производители на аквакултури. По данни на ИАРА, общият брой на активните рибовъдни стопанства към края на 2014 г. е 552, при 510 броя година по-рано. От тях, 517 са за сладководни аквакултури, а 35 – за морски аквакултури. През 2015 г. се очаква производството на аквакултури в специализираните рибовъдни стопанства да надхвърли миналогодишното, доближавайки се до нивото от 2013 г. Основание за тази прогноза дават нарастващият брой на рибовъдните стопанства и възможностите за финансиране на аквакултурното производство по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”.

Внос

По предварителни данни на НСИ, през 2014 г. общият внос на риба и рибни продукти в България възлиза на 30 468 тона. Това е с 0,6% под нивото от предходната година, поради намаление на вноса на преработени рибни продукти, докато при този на риба, филета, ракообразни и мекотели се отчита незначително увеличение. Над 70% от общо внесените количества риба и рибни продукти през 2014 г. са от държави-членки на ЕС. Доставките от Съюза достигат 21 587 тона – с 4,3% повече в сравнение с предходната година. Най-значителни количества са доставени от Испания (3,5 хил. тона), Обединено кралство (3 хил. тона), Нидерландия (2,5 хил. тона), Литва (2,1 хил. тона), Полша (1,8 хил. тона) и Гърция (1,4).

От друга страна, през 2014 г. вносът на риба и рибни продукти от трети страни бележи спад от около 11% на годишна база, до 8 881 тона. Основни вносители са Виетнам (1,9 хил. тона) и Китай (1,7 хил. тона), следвани от Аржентина (0,6 хил. тона), Тайланд (0,5 хил. тона), САЩ (0,4 хил. тона) и др. 11 В рамките на годината са внесени 27 023 тона риба, филета, ракообразни и мекотели (живи, пресни, охладени, замразени или сушени и др.) – с 0,3% повече в сравнение с 2013 г.

Износ

По предварителни данни на НСИ, общият износ на риба, водни организми и рибни продукти през 2014 г. възлиза на 9 063 тона – със 7,3% под нивото от предходната година, което се обяснява с намалението на улова и аквакултурното производство през годината.

Близо 74% от общия износ на риба и рибни продукти през годината е за ЕС. Количествата, насочени за държави-членки на Съюза бележат спад от 10,3% на годишна база, до 6 740 тона. Най-значителни са изпращанията за Румъния (3,6 хил. тона), Швеция (1,4 хил. тона), Унгария (1,4 хил. тона) и Гърция (0,7 хил. тона). Износът на риба и рибни продукти за трети страни нараства с 2,5% спрямо 2013 г., до 2 323 тона, реализирани основно в Република Корея, Япония и Турция.

Близо половината от изнесената замразена риба е скумрия – 1 016 тона, със 17,6% по-малко спрямо предходната година. Сравнително голям е и износът на замразен шпрот, трицона или цаца – 688 тона, който намалява с около 24% на годишна база, поради по-ниския улов. Подобно на предходни години, най-големи количества замразена риба са насочени за Румъния (1,4 хил. тона).

Потребление

По данни на НСИ, през 2014 г. годишното потребление на риба и рибни продукти от домакинствата възлиза на средно 5,7 кг на лице, което представлява спад от 14% спрямо 2013 г., но остава малко над нивата от предходните години.

Това не включва количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене. Въпреки здравословните качества на тези продукти, потреблението на риба и рибни продукти в страната е все още на ниско ниво, поради липсата на традиции за консумация и относително високите цени на повечето видове риба и рибни продукти.

По данни на „Системата за агропазарна информация” ЕООД (САПИ), през 2014 г. цените на едро на по-голяма част от наблюдаваните основни видове риба, предлагани на пазара в страната, отбелязват понижение спрямо предходната година.

Средно за годината, най-значителен спад бележи цената на едро на херингата – с 25,1%. По-умерено е понижението на цените на едро при цацата, попчетата и толстолоба – с между 6,4 и 8,8%, а най-слабо изразено – при пъстървата, шарана, бялата риба, скумрията и паламуда – с между 0,5 и 2,8%. Същевременно, при средногодишните цени на едро на акулата, сафрида, хека и сома се наблюдава покачване с между 0,7 и 5,8% на годишна база, най-съществено при акулата.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА