През 2014 г. общият улов на риба и други водни организми от стопански риболов в страната възлиза на 8 689,5 тона, от които 8 546,7 тона в Черно море и 142,8 тона – в река Дунав. В сравнение с 2013 г., общо уловеното количество бележи спад от 9,8%, в резултат от намаление на улова в Черно море, докато този в река Дунав нараства, но остава малък по обем. Това показва статистиката в доклад на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).
По данни на ИАРА, към 31.05.2015 г. отчетеният стопански улов на риба и други водни организми възлиза на 2 662,4 тона – с около 7% по-малко на годишна база. В рамките на периода уловът в Черно море е в размер на 2 635,8 тона, а този в река Дунав – 26,6 тона, съответно с 6% и 53% по-малко в сравнение с първите пет месеца на 2014 г.
По експертна оценка, през 2015 г. се очаква общият стопански улов на риба и други водни организми (рапани, миди и скариди) да бъде около или малко под нивото от предходната година. Ограничаващ фактор за нарастване на уловените количества е наблюдаваната през последните години тенденция на намаление на рибните запаси в Черно море.
Производство
По данни на ИАРА, през 2014 г. общото производството на аквакултури (зарибителен материал, риба и други водни организми за консумация) в страната намалява с 8% спрямо 2013 г., до 11 207 тона, като все пак остава съществено над нивата от предходните няколко години. В сравнение с 2013 г. се отчита намаление както при производството на зарибителен материал, така и при това на риба за консумация, под влияние на неблагоприятните климатични условия през годината (паднали проливни дъждове, довели до наводнения).
През 2014 г. отчетеното производство на зарибителен материал в рибовъдните стопанства възлиза на 2 093,3 тона – с 16,4% по-малко спрямо предходната година, Най-голям принос за този спад има намаленото производство на зарибителен материал от два от основните видове риби, значими за аквакултурното производство – шаран (с 53% на годишна база) и пъстър толстолоб (с 41%). Чувствително се свива и производството на зарибителен материал от руска есетра (с 97%), бяла риба (с 49%) и сом (с 16%). Същевременно, производството на зарибителен материал от дъгова пъстърва нараства с 69,7% (до 1 074 тона), а това на бял амур и бял толстолоб съответно с 28 и 15%.
През 2014 г. производството на риба и други водни организми за консумация е в размер на 9 113,3 тона – с 5,8% по-малко в сравнение с предходната година. Най-значително остава производството за консумация на дъгова пъстърва, шаран и пъстър толстолоб. При пъстрия толстолоб и шарана е отчетен значителен спад спрямо предходната година, съответно с 30,2 и 22,4%, а при дъговата пъстърва – по- умерен – със 7%. Намаление бележи и производството за консумация на сребриста каракуда (с 42,1%), бял амур (с 13,1%), сом (с 28,1%), бяла риба (със 7,2%) и др.
От по-значимите стопански видове риби, ръст спрямо 2013 г. се наблюдава при производството на руска есетра – с 21,2%, бял толстолоб – над два пъти и половина и африкански сом – над пет пъти. През 2014 г. аквакултурното производство на черна морска мида за консумация се увеличава с 38,5% спрямо предходната година, достигайки 2 474,6 тона. През годината е отчетено производство и на видове риби, които са приулов в екстензивните и полуинтензивни топловодни стопанства – платика, уклей, сребриста каракуда, речен костур, червеноперка. Тези видове не са обект на целенасочено развъждане и отглеждане в аквакултурното производство.
Във връзка със забраната за извършване на стопански риболов във вътрешните водоеми на страната, влязла в сила от м. август 2012 г., и свързаната с това пререгистрация, се увеличава броят на активните регистрирани производители на аквакултури. По данни на ИАРА, общият брой на активните рибовъдни стопанства към края на 2014 г. е 552, при 510 броя година по-рано. От тях, 517 са за сладководни аквакултури, а 35 – за морски аквакултури. През 2015 г. се очаква производството на аквакултури в специализираните рибовъдни стопанства да надхвърли миналогодишното, доближавайки се до нивото от 2013 г. Основание за тази прогноза дават нарастващият брой на рибовъдните стопанства и възможностите за финансиране на аквакултурното производство по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”.
Внос
По предварителни данни на НСИ, през 2014 г. общият внос на риба и рибни продукти в България възлиза на 30 468 тона. Това е с 0,6% под нивото от предходната година, поради намаление на вноса на преработени рибни продукти, докато при този на риба, филета, ракообразни и мекотели се отчита незначително увеличение. Над 70% от общо внесените количества риба и рибни продукти през 2014 г. са от държави-членки на ЕС. Доставките от Съюза достигат 21 587 тона – с 4,3% повече в сравнение с предходната година. Най-значителни количества са доставени от Испания (3,5 хил. тона), Обединено кралство (3 хил. тона), Нидерландия (2,5 хил. тона), Литва (2,1 хил. тона), Полша (1,8 хил. тона) и Гърция (1,4).
От друга страна, през 2014 г. вносът на риба и рибни продукти от трети страни бележи спад от около 11% на годишна база, до 8 881 тона. Основни вносители са Виетнам (1,9 хил. тона) и Китай (1,7 хил. тона), следвани от Аржентина (0,6 хил. тона), Тайланд (0,5 хил. тона), САЩ (0,4 хил. тона) и др. 11 В рамките на годината са внесени 27 023 тона риба, филета, ракообразни и мекотели (живи, пресни, охладени, замразени или сушени и др.) – с 0,3% повече в сравнение с 2013 г.
Износ
По предварителни данни на НСИ, общият износ на риба, водни организми и рибни продукти през 2014 г. възлиза на 9 063 тона – със 7,3% под нивото от предходната година, което се обяснява с намалението на улова и аквакултурното производство през годината.
Близо 74% от общия износ на риба и рибни продукти през годината е за ЕС. Количествата, насочени за държави-членки на Съюза бележат спад от 10,3% на годишна база, до 6 740 тона. Най-значителни са изпращанията за Румъния (3,6 хил. тона), Швеция (1,4 хил. тона), Унгария (1,4 хил. тона) и Гърция (0,7 хил. тона). Износът на риба и рибни продукти за трети страни нараства с 2,5% спрямо 2013 г., до 2 323 тона, реализирани основно в Република Корея, Япония и Турция.
Близо половината от изнесената замразена риба е скумрия – 1 016 тона, със 17,6% по-малко спрямо предходната година. Сравнително голям е и износът на замразен шпрот, трицона или цаца – 688 тона, който намалява с около 24% на годишна база, поради по-ниския улов. Подобно на предходни години, най-големи количества замразена риба са насочени за Румъния (1,4 хил. тона).
Потребление
По данни на НСИ, през 2014 г. годишното потребление на риба и рибни продукти от домакинствата възлиза на средно 5,7 кг на лице, което представлява спад от 14% спрямо 2013 г., но остава малко над нивата от предходните години.
Това не включва количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене. Въпреки здравословните качества на тези продукти, потреблението на риба и рибни продукти в страната е все още на ниско ниво, поради липсата на традиции за консумация и относително високите цени на повечето видове риба и рибни продукти.
По данни на „Системата за агропазарна информация” ЕООД (САПИ), през 2014 г. цените на едро на по-голяма част от наблюдаваните основни видове риба, предлагани на пазара в страната, отбелязват понижение спрямо предходната година.
Средно за годината, най-значителен спад бележи цената на едро на херингата – с 25,1%. По-умерено е понижението на цените на едро при цацата, попчетата и толстолоба – с между 6,4 и 8,8%, а най-слабо изразено – при пъстървата, шарана, бялата риба, скумрията и паламуда – с между 0,5 и 2,8%. Същевременно, при средногодишните цени на едро на акулата, сафрида, хека и сома се наблюдава покачване с между 0,7 и 5,8% на годишна база, най-съществено при акулата.
