ЦОРХВ: Задният двор вече не е рисков фактор за разпространението на АЧС

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
6 Минути

Експертите препоръчват да се премине към постепенно зониране и въвеждане на принципите на разделянето в индустриалните свиневъдни обекти

„Населените животновъдни обекти тип лично стопанство („заден двор“) по данни от БАБХ (28.06.3021г.) са 776 бр. с общ брой животни, които се отглеждат в тях 1546 бр. домашни свине. Като се има предвид, че само по време на кампанията за ограничаване на АЧС през 2019 г. чрез принудително доброволно клане домакинствата в страната редуцираха популацията на домашните свине тип „заден двор“ с около 15 000 броя, може да се каже, че те се доближават едва на 10% от предишния период. Определено следва да се счита, че факторът свине от обекти тип лично стопанство  не са рисков фактор за поява и разпространение на вируса на АЧС в България”, се казва в актуализирана Оценка на риска за разпространението на АЧС на територията на страната, разработена от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).

Сред основните изводи, които налага оценката е, че получените до този момент успешни резултати от контрола и ограничаването на АЧС у нас са окуражаващи и би следвало да се разглеждат като едно добро начало. Това е добра предпоставка за задълбочаване начало за възможен преход от концепцията за регионализация на ЕС по Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/605 към постепенно зониране и въвеждане на принципите на разделянето  (компартментализацията) в индустриалните свиневъдни обекти и издигането й като национална стратегия за свиневъдството в България.

АЧС, Украйна, Agrozona.bg

Огнищата намаляват

Според данните на доклада за овладяването на кризата с Африканската чума по свинете (АЧС) говорят и други факти. Популацията на дивата свиня в последните 2 години се е свила с над 50%, а плътността по региони в страната е неравномерна и се движи в рамките на 0.2-0.8 бр диви прасета/100 ха.  В Северен Централен и Североизточен регион, където са разположени основните и най-крупни свиневъдни обекти, плътността на дивите прасета варира от 0.2-0.4 бр./100 ха., което по оценки на Европейския орган по безопасност на храните не предразполага към директна заплаха от проникване и разпространение на АЧС в обектите.

От ЦОРХВ казват и че Планът за борба с АЧС от 2020 г дава резултат и има спад с 45% на регистрираните огнища на АЧС и с 46 % на засегнатите от вируса на АЧС животни в България, за разлика от 2019 г. От началото на 2021 г. за изследване са постъпили общо 3716 проби от диви свине, от тях 3379 (или 90 %) са отрицателни за наличие на вируса на АЧС. Прави впечатление, че в Румъния и Сърбия продължава да има огнища на АЧС, което поради трансграничния характер на инфекцията все още представлява потенциална заплаха за свиневъдството в България.

От началото на 2021 г. до момента не са регистрирани огнища на АЧС сред свинете от Източнобалканската свиня. Според данни на бранша в страната са останали само 4 стада около 400 животни, като по препоръка на ЦОРХВ за ограничаване на възможността от проникване на АЧС във всички свинеферми трябва да има изградени и правилно поставени единични плътни или двойни телени огради за биосигурност.

5.1, Agrozona.bg

Разделянето на групи

Според ЦОРХВ трябва да се проучи възможността за въвеждане на компатментализацията в българските индустриални свиневъдни стопанства. Това ще позволи по-голяма гъвкавост на сектора при въвеждане на карантина или други ограничителни мерки, свързани с контрола и ерадикацията на АЧС и ще даде възможност за търговия с прясно свинско месо и продукти, добити от свине без да се използват обичайните рестриктивни мерки. Идеята на мярката е стопанствата да бъдат разделени на групи според биосигурността, която прилагат. Всички стопанства се причисляват към I група, където нивото на сигурност е най-ниско. Тези, които искат да подобрят биосигурността си, кандидатстват за одитиране и признаване на по-висока категория – II – IV, като най-високата категория има въведено нужното ниво на биосигурност със сертификат за това. Прилагането на компартментализацията при въвеждане на карантина или други ограничителни мерки дава възможност за търговия с прясно свинско месо и продукти добити от свине без да се използват обичайните рестриктивни мерки, което води до флексибилност при търговията с тях. В зависимост от принадлежността на предприятието към определена Компартмент /група се дават определени облекчения при прилагането на мерките за контрол и ерадикация на АЧС в дадения регион.

Подобна система е въведена в Русия от 2010 г и позволява на признатите за най-сигурни стопанства да продължат да работят и в условията на подобна криза.

 

 

 

Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА