Трюфелите – екзотичен бизнес за търпеливи хора

Лилия Александрова
Лилия Александрова
8 Минути

Добиването на трюфели в България стана популярно през 80-те години, но интересът беше по-скоро любителски, отколкото свързан с предприемачеството. През последните години отново се правят опити за развитие на бизнеса с отглеждане на фиданки заразени с мицела на трюфел. Сега обаче дейността се основава на научни познания за отглеждането на културите, предлагани от италиански предприемачи с опит в търговията с ценните гъби и съпътстващите ги култури.

Николета Симон1
Марко Доминичи и Николета Симон са експерти в отглеждането на трюфели

Известно е, че успешно земеделие се прави с научни познания и именно на това залагат италианските предприемачи, които предлагат у нас и в съседна Румъния пълно съдействие в отглеждането на заразени с трюфелни спори фиданки, както и търговска реализация на продукцията. Бизнесът се подпомага по програмите за развитие на селските райони, а в страната ни вече има млади фермери, които очакват да бъде отворена мярката за тях в ПРСР, която ще им позволи да отглеждат двете култури.

Специфики

В северната ни съседка поне от 4 години се отглеждат фиданки, заразени с трюфелни спори. Ароматните гъби, произвеждани в Румъния, се изнасят за Италия, където една част се реализира в прясно състояние на местния пазар, а друга част се преработва в различни продукти като зехтин, гъби в марината, пастет и др. От там се зареждат ресторанти в Румъния, където има търсене и пазарът все още не е наситен.

трюфели2
Фиданки заразени с трюфели

Отглеждането на трюфели може да бъде печеливш бизнес, който обаче е подходящ за търпеливи и предприемчиви хора. Добрата възвръщаемост тук идва след повече от 5 години. Безспорно предимство са лесните и евтини грижи за дръвчетата, заразени с мицела на трюфел. „Това е култура за търпеливи хора. Изисква се еднократна инвестиция, а след това печалбата трае 30-40 години.“, каза за „Агрозона“ Николета Симон от дружеството Il Tartufo Alba SRL. Процедурата по заразяване на фиданките се осъществява в научния център към университета Тусчия – Витербо в Италия от научния сътрудник д-р инж. лесовъд Марко Доминичи, който работи с дружеството.

Добри пазари

В България по-големи площи с микоризирани фиданки има в Силистра, Нова Загора, Тутракан. Насадени са преди около 2 години и все още не дават реколта. Инвестицията в насажденията може да стигне 17 хил. евро, а възвръщаемостта достига 25 хил. евро на година. Първите черни трюфели се появяват към 5-та година от засаждането на дръвчетата. През третата година от засаждането на лешниковата култура тя дава плодове. През седмата година от засаждането на лешника добивите са около 4 кг, а към десетата година достигат до 30 кг.

Стойността на килограм трюфели на международния пазар е между 100 евро и 3 000 евро. Белият трюфел има най-висока стойност, но вирее предимно в близост до дъб. Черните трюфели – летен и зимен са по-евтини, но може да се комбинират с култури, които носят допълнителни приходи. Лешниците се изкупуват от италианските предприемачи у нас и на италианския пазар се продават между 3 и 7 евро/кг.

truffel1
Четете още: Трюфели и българско сирене – бизнес без конкуренция

За лова на трюфели

У нас събирането на диворастящи трюфели е препитание за 10 000 души, по неофициални данни. Благоприятните месеци за търсене на трюфели в България са юни, юли и август, а най-богати на некултивираната ценна гъба са Лудогорието и Шуменското плато. Дървесните видове, около които най-често се намират трюфели, са липа, бор, габър, дъб и топола. По неофициални данни у нас търсенето на трюфели е начин на препитание за над 10 хиляди души, а съществуват села с население 400-500 души, от които 200 са активни търсачи. В Италия ловът на трюфели е традиция в близките 160 години. Страната е най-големият консуматор и търговец на трюфели в света. Дейността може да донесе между 20 000 и 40 000 евро на година, като тази печалба е възможна и у нас, според експерти.

Почти всяка порода куче с по-остро обоняние може да бъде полезно при търсенето на ценната гъба. Може да се използват и прасета, но те също обичат вкуса на ароматната гъба, поради което има вероятност да нарушат цялостта й, когато я открият.

Подходяща компания

Няколко са видовете дръвчета, които може успешно да се комбинират с трюфели. На първо място това е дъбът, който е най-добрият избор. Според експертите, дори да се създаде плантация от лешници или орехи, препоръчително е в нея да има също дъб. Благоприятстващи развитието на високо качествени трюфели са също: леска, липа, габър, топола, бреза, кедър.

Може да се изберат друг вид овощни дървета, но фермерите в Румъния, където има стотици дка лешникови насаждения, са избрали лешника заради добрата цена, която получават на пазарите във Франция, Испания и Италия. В северната ни съседка вече има злоупотреби от нелицензирани продавачи на микоризирани растения. Това се дължи на липсата на правни норми и контролни органи в областта, казва Николета Симон. Европейските норми в областта предвиждат процентът микориза да е над 35%. Растенията, които ние предлагаме са със 70% – 80% микориза, затова разходите за тях са значителни, докато растения предлагани на цени от 8-12 евро/бр. са с нисък и недостатъчен процент микориза, допълва експертката. При това в университета Тусчия целият процес свързан с образуването на спорите се наблюдава от инжектирането на сертифицираните спори до контрола и определянето на процента на микоризата.

Търпение и още търпение…

Николета Симон
Николета Симон има намерение да кандидатства за подпомагане по мярката в ПРСР за млади фермери

От началото на инокулирането на трюфелните спори в лаборатория до пускането в продажба на готовите фиданки минават около 8  месеца. В последствие за степента на микоризация се правят контролни проверки на кореновата система през август и октомври.

Първата стъпка към отглеждането на трюфели е да се установи качеството на почвата, където ще се създадат насаждения. Пръстта не трябва да е кисела, а да бъде с Ph 6, с която се характеризират повечето почви у нас, до Ph 8, каквато рядко се намира в България. Според този показател се определя какъв вид трюфел ще бъде засаден – летен черен, бял или черен зимен. Характерно за белия трюфел е, че не може да се отглежда с лешник, а само с дъб, бор или габър.

Лешникът има издръжливост до -30 градуса. Двете култури имат нужда от обилно напояване, но не от ВиК, защото хлорираната вода унищожава микоризата, а от естествен водоизточник. Грижите за фиданките са свързани с необходимостта от поддръжка на тревата около тях, която до 3-та годна трябва редовно да се окосява. След 3-та година се прави резитба.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА