Добиването на трюфели в България стана популярно през 80-те години, но интересът беше по-скоро любителски, отколкото свързан с предприемачеството. През последните години отново се правят опити за развитие на бизнеса с отглеждане на фиданки заразени с мицела на трюфел. Сега обаче дейността се основава на научни познания за отглеждането на културите, предлагани от италиански предприемачи с опит в търговията с ценните гъби и съпътстващите ги култури.
Известно е, че успешно земеделие се прави с научни познания и именно на това залагат италианските предприемачи, които предлагат у нас и в съседна Румъния пълно съдействие в отглеждането на заразени с трюфелни спори фиданки, както и търговска реализация на продукцията. Бизнесът се подпомага по програмите за развитие на селските райони, а в страната ни вече има млади фермери, които очакват да бъде отворена мярката за тях в ПРСР, която ще им позволи да отглеждат двете култури.
Специфики
В северната ни съседка поне от 4 години се отглеждат фиданки, заразени с трюфелни спори. Ароматните гъби, произвеждани в Румъния, се изнасят за Италия, където една част се реализира в прясно състояние на местния пазар, а друга част се преработва в различни продукти като зехтин, гъби в марината, пастет и др. От там се зареждат ресторанти в Румъния, където има търсене и пазарът все още не е наситен.
Отглеждането на трюфели може да бъде печеливш бизнес, който обаче е подходящ за търпеливи и предприемчиви хора. Добрата възвръщаемост тук идва след повече от 5 години. Безспорно предимство са лесните и евтини грижи за дръвчетата, заразени с мицела на трюфел. „Това е култура за търпеливи хора. Изисква се еднократна инвестиция, а след това печалбата трае 30-40 години.“, каза за „Агрозона“ Николета Симон от дружеството Il Tartufo Alba SRL. Процедурата по заразяване на фиданките се осъществява в научния център към университета Тусчия – Витербо в Италия от научния сътрудник д-р инж. лесовъд Марко Доминичи, който работи с дружеството.
Добри пазари
В България по-големи площи с микоризирани фиданки има в Силистра, Нова Загора, Тутракан. Насадени са преди около 2 години и все още не дават реколта. Инвестицията в насажденията може да стигне 17 хил. евро, а възвръщаемостта достига 25 хил. евро на година. Първите черни трюфели се появяват към 5-та година от засаждането на дръвчетата. През третата година от засаждането на лешниковата култура тя дава плодове. През седмата година от засаждането на лешника добивите са около 4 кг, а към десетата година достигат до 30 кг.
Стойността на килограм трюфели на международния пазар е между 100 евро и 3 000 евро. Белият трюфел има най-висока стойност, но вирее предимно в близост до дъб. Черните трюфели – летен и зимен са по-евтини, но може да се комбинират с култури, които носят допълнителни приходи. Лешниците се изкупуват от италианските предприемачи у нас и на италианския пазар се продават между 3 и 7 евро/кг.
За лова на трюфели
У нас събирането на диворастящи трюфели е препитание за 10 000 души, по неофициални данни. Благоприятните месеци за търсене на трюфели в България са юни, юли и август, а най-богати на некултивираната ценна гъба са Лудогорието и Шуменското плато. Дървесните видове, около които най-често се намират трюфели, са липа, бор, габър, дъб и топола. По неофициални данни у нас търсенето на трюфели е начин на препитание за над 10 хиляди души, а съществуват села с население 400-500 души, от които 200 са активни търсачи. В Италия ловът на трюфели е традиция в близките 160 години. Страната е най-големият консуматор и търговец на трюфели в света. Дейността може да донесе между 20 000 и 40 000 евро на година, като тази печалба е възможна и у нас, според експерти.
Почти всяка порода куче с по-остро обоняние може да бъде полезно при търсенето на ценната гъба. Може да се използват и прасета, но те също обичат вкуса на ароматната гъба, поради което има вероятност да нарушат цялостта й, когато я открият.
Подходяща компания
Няколко са видовете дръвчета, които може успешно да се комбинират с трюфели. На първо място това е дъбът, който е най-добрият избор. Според експертите, дори да се създаде плантация от лешници или орехи, препоръчително е в нея да има също дъб. Благоприятстващи развитието на високо качествени трюфели са също: леска, липа, габър, топола, бреза, кедър.
Може да се изберат друг вид овощни дървета, но фермерите в Румъния, където има стотици дка лешникови насаждения, са избрали лешника заради добрата цена, която получават на пазарите във Франция, Испания и Италия. В северната ни съседка вече има злоупотреби от нелицензирани продавачи на микоризирани растения. Това се дължи на липсата на правни норми и контролни органи в областта, казва Николета Симон. Европейските норми в областта предвиждат процентът микориза да е над 35%. Растенията, които ние предлагаме са със 70% – 80% микориза, затова разходите за тях са значителни, докато растения предлагани на цени от 8-12 евро/бр. са с нисък и недостатъчен процент микориза, допълва експертката. При това в университета Тусчия целият процес свързан с образуването на спорите се наблюдава от инжектирането на сертифицираните спори до контрола и определянето на процента на микоризата.
Търпение и още търпение…
От началото на инокулирането на трюфелните спори в лаборатория до пускането в продажба на готовите фиданки минават около 8 месеца. В последствие за степента на микоризация се правят контролни проверки на кореновата система през август и октомври.
Първата стъпка към отглеждането на трюфели е да се установи качеството на почвата, където ще се създадат насаждения. Пръстта не трябва да е кисела, а да бъде с Ph 6, с която се характеризират повечето почви у нас, до Ph 8, каквато рядко се намира в България. Според този показател се определя какъв вид трюфел ще бъде засаден – летен черен, бял или черен зимен. Характерно за белия трюфел е, че не може да се отглежда с лешник, а само с дъб, бор или габър.
Лешникът има издръжливост до -30 градуса. Двете култури имат нужда от обилно напояване, но не от ВиК, защото хлорираната вода унищожава микоризата, а от естествен водоизточник. Грижите за фиданките са свързани с необходимостта от поддръжка на тревата около тях, която до 3-та годна трябва редовно да се окосява. След 3-та година се прави резитба.
