Финансовите мерки, ориентирани към опазване на околната среда и борбата с промените в климата ще бъдат съществен компонент на политиките по развитие на селското стопанство и селските райони. Постигането на заложените в проекторегламентите на Общата селскостопанска политика „зелени“ цели и възможността земеделските производители да се възползват максимално от програмите на ЕС, налага адаптирането на националните политики към новите изисквания. Това каза президентът Росен Плевнелиев на заседанието на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура на тема „Национални приоритети в селскостопанската политика на Република България до 2020 година” по отношение на приоритетите, свързани с екологично насоченото земеделие. Като втори приоритет беше посочено развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството, което предоставя възможности за обвързване с целите за балансирано земеделие, производство с висока добавена стойност и повишаване на конкурентоспособността на българската селскостопанска продукция и хранително-вкусова промишленост.
Селското стопанство е отрасъл със стратегическо значение за държавата, заяви президентът Росен Плевнелиев. Идеите, които се дебатират на тази маса, ще бъдат чути от компетентните институции и ще бъдат отразени в последния работен вариант на националната програма 2020. За разлика от началото на прехода, днес няма съмнение колко стратегически важен отрасъл за държавата е земеделието. Той е такъв и за света като цяло. Твърди се, че земеделието и производството на храни е една от двете най-важни индустрии на бъдещето. Виждаме, че в най-тежката криза земеделието е и двигател на растежа, който дърпаше икономиката напред. Това е и отрасъл с много сериозен експортен потенциал, който развива своя потенциал напук на кризата, каза още Плевнелиев.
Бюджетът на Европейската комисия за общата селскостопанска политика на Европейския съюз е огромен – това са 387 млрд. евро за земеделие за седемгодишен период. Това са 39,4% от бюджета на Европейската общност. Очакваме тази сума да се запази и за периода 2014 – 2020 г. – това ще бъдат около 36,2% от парите на следващия период на европейската общност”, подчерта президентът Росен Плевнелиев.
При аграрния износ в милиарди долари на земеделска продукция, от 1,6 млрд. долара през 2007 г., през 2011 г. сме на 4-5 млрд. долара. Това е изключително сериозен ръст и тренд, който се надявам да бъде запазен. Вносът, за съжаление, също се увеличава, но не е толкова драматично колкото износът. Вносът от 1,8 млрд. долара през 2007 г., днес е на 3,1 млрд. долара, но това е и потенциал. След като купуваме от други за толкова много пари, а виждаме потенциала за производство в България – това е добра ниша, за да можем да произвеждаме там, където купуваме от другите, каза Плевнелиев.
През 2012 г. имаме около 1 млрд. лева по линия на европейската солидарност директни инвестиции в земеделието в България, което е много сериозен резултат. Очакваме през 2014 г. директните плащания да стигнат 1,4 млрд. лева, а през 2016 г. и нататък да се стабилизират на около 1,6 млрд. лева. Това означава, че за 10-годишен период от 2004 – 2014 г. ние ще имаме четирикратно увеличение на директните плащания и инвестиции. Работим и по други възможности за инвестиции, като публично-частното партньорство – държави като Кувейт, Катар, Русия, Китай – вече са активни в България и тези трендове трябва да се подкрепят, каза още Росен Плевнелиев.
