Малката ферма е задънена улица за епизоотичния процес, казва пред “Агрозона” проф. Георги Георгиев, директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига
-
Проф. Георгиев, АЧС се превърна в бичът на свиневъдството през последната година. Каква е прогнозата Ви за развитието на болестта през 2020 г.?
- Първата оценка на риска от страна на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) по актуалната тема за Африканската чума по свинете (АЧС) бе в началото на 2019 г. и я докладвахме на Седмата национална среща на земеделските производители. Тази година отново представих оценката на ЦОРХВ пред земеделските производители и им разказах какви да бъдат перспективите пред сектора. Свиневъдният отрасъл трябва да се преструктурира. Не може да се правят огромни свинекомплекси по 30-50 хил. има и 100-хилядник. Българските свинарници са направени по технологии, които навремето са били прогресивни и за стандартните, конвенционални инфекции, те вършат работа, но за АЧС те не помагат. И това е по няколко причини. Основната причина е, че не се спазват мерките за биосигурност. В нашите промишлени свинекомплекси, за съжаление, биосигурността е декларативна. И няколко са основните компонента на тази категория, които те не спазват. Това са дезинфекциите, екарисажното дело и диагностиката. За съжаление и трите дейности са отдадени от ветеринарните служба в годините в частни ръце. Прогнозата за 2020 г. е, че очакваме тежка година, още повече, че вирусът е на цялата територия на страната. Има много положителни резултати при отстреляни диви прасета. Няма регион, в който да няма АЧС. При Източнобалканската свиня са останали по-малко от половината стада. Същото е положението и в цяла Европа. Вирусът го има и в Румъния в големи количества. Първоначално влезе в западната част, сега го има и в Трансилвания, като най-много има по южната част, където ни е границата с Дунав.
- Оградата, която е направена, не върши ли работа?
- Понеже прасетата са умни животни, те знаят, че има заграждение и си променят навиците, променят си пътищата на движение, знаят, че има ограда и дори да ги подгонят, не те тичат към нея, защото те си знаят района и са го проучили предварително. Много рядко има пробиви в оградата и това пък дава възможност този, който стопанисва тази ограда и я поддържа, да направи т.нар. епидемиологично проучване, тоест оградата да изпълнява ролята на индикатор накъде се движи табуна, накъде отива, откъде е пробивът – от Румъния към България или обратно.
- Споменахте преструктуриране на свиневъдния отрасъл. Какво имате предвид?
- Има нови изисквания по отношение на международната търговия, създадени с оглед да могат да се ползват т. нар. дерогации, или изключения, от общото правило с цел да не се нарушават търговските взаимоотношения и да се намалят загубите. Това е стратегия на Световната организация по здравеопазване на животните. Тя е разпозната от Световната търговска организация като гарант за свободната търговия в света. Тази грандоманщина трябва да се намали. Модерните животновъдни обекти, не само свинарниците, но и в птицевъдния отрасъл, трябва да си помислят как могат да се преструктурират, да направят отделни единици, пак свързани в една обща цяла икономическа единица, но независими по отношение на изпълнение на програмите за биосигурност. Тоест, ако в тях влезе вирус, да може всяка една единица да се изключи от общия процес, да не могат да се заразят останалите части на производствената единица и те да продължат да съществуват на базата на дерогацията, която съществува в директивата, например за АЧС. Подобно нещо искаха животновъдите от свинекомплекса в Голямо Враново, но не им го дадоха, защото те са под общ покрив.
- Колко могат да бъдат големи тези единици?
- Няма никъде фиксирано число, всичко се решава в зависимост от това кой е технологично оптималният режим. Не е редно в едно помещение да се гледат 50 прасета, те трябва да са поне 100, за да могат да се отопляват. Сега технологиите са напреднали до такава степен, че в един модерен свинекомплекс могат да работят 3-4 души. Всичко се наблюдава, дозира с компютри и камери и не е нужно да влизат толкова много хора. Много важно е да се наблегне още веднъж на мерките на биосигурност, тъй като в момента тя е декларативна. Основните принципи са зададени, но на тяхна база се разработва т.нар. план или ръководство за управление на биосигурността в свинекомплекса или животновъдния обект и този план трябва да се ревизира регулярно, както се изпълняват добрите производствени практики, да има документации, записи. Този план трябва да се актуализира с вътрешни одити, с доклади до ръководството, с изправителни мерки, ако се намерят пропуски, и с външни независими одити. Основните мерки са и дезинфекция, и накъсване на епизоотичната верига, и най-вече рисковите неща, които са: пътникопотокът от хора трябва да се намали до минимум и да влизат само оторизирани превозни средства. Много добър пример в това отношение е датския начин на преглеждане на камионите. Той не е някакво голямо откритие, просто много по-задълбочено почистване от биологичните наслагвания и мръсотията по металните части и ходовата част на превозните средства. Камионите се почистват, подсушават се и се дезинфекцират под налягане в тунели, като има и време на експозиция. Вирусът на АЧС е по-устойчив, сравнено с други конвенционални свински вируси и бактерии. Този вирус иска двойно повече експозиция с един и същи стандартен много добър оксидиращ дезинфектант. Тук никой не спазва правилото за експозиция – да изсъхне, след което пак да се повтори, ако е нужно или да се измие много добре и тогава вече превозното средство да получи сертификат, с който може да се движи в обекта. Дания е малка страна и е специализирана в производството на разплоден материал и свине за отглеждане.
- Възможно ли е този модел да се приложи това в България?
- През 2019 г., когато бяха заразени 8 свинекомплекса в Русенско и Силистренско, всички казваха, че обектите им са защитени, че са възприели датския модел и технология, и всичко това излезе декларативно. Защо? В свинекомплекса в Никола Козлево, например, в бялата зона, в халетата, имаше мозаечно разпространение на инфекцията. Това показва, че тя не е вървяла от едното хале в другото, а е вървяла с хората, които се оказва, че са си сменяли местата на работа вътре, въпреки че са в бяла зона, за да си помагат, защото малко бил персоналът. И така си го разнасят вътре. Това е недопустимо. Трябва да се направи така, че да няма такива движения.
- Кое е оптималното поведение у нас спрямо тази болест, съобразявайки се с нашия манталитет, възможностите за инвестиции и т.н.?
- Когато правим оценка на риска, ние казваме, че рисковете могат да клонят към нула, но не могат да се сведат до нула, а биосигурността, която трябва да работи в свинарника, трябва да гони 99,99%, но никога не може да стигне 100%. Винаги съществува, макар и минимален шанс да се пробие системата за биосигурност. Не може да се разчита само на миенето и поливането, трябва да има многопластова система на биозащита, защото при нея шансовете за пробив са много по-малки.
- Ловците са друга част от цялата система. Как оценявате тяхното поведение?
- В началото те не вярваха, че има такава болест, но сега, през зимата, като са я видели с очите си, когато са отваряли прасетата или пък когато са ги намирали по 15 животни умрели на купчина близо до водата, защото имат температура, тогава им става болно, защото те се грижат за тези животни. Сега имаше няколко излета, за които ловците казват, че няма и слука, защото дивите прасета бягат. Като видят болестта, те бягат и освобождават цели райони.
- Достатъчно ли е удължен ловният сезон и достатъчно ли е намалена популацията?
- Все още не е много ясно. Дивата свиня, като животно, което защитава първо вида си, щом усети, че има болест, тя се мести. Дали заради лова или болестта, някъде животните са по-нарядко, другаде пък са по-нагъсто и в момента не може с голяма точност да се каже каква точно е плътността. Тепърва предстои нова таксация в края на март. Ще се съставя международен колектив за нова технология за таксация, тъй като сега самите ловци отчитат, че цифрите, които са в резултат на тяхната таксация, изглежда, че не са верни. Ако сме заложили 80 хил. прасета и сме отстреляли 40 хил., все още на места има много, а на други има малко животни. Изтребването на прасетата не е проблем. Видът няма да изчезне. Дивата свиня много бързо се репопулира. Въпросът е да изчезне болестта. Идеята е такава – колкото е по-ниска популацията, толкова по-бавно и малко ще се движи вирусът между самите животни, тоест по-нисък ще е натискът на вируса към околната среда, защото той замърсява околната среда, а хората ходят в гората по различни причини. Тези хора, връщайки се в населените места, могат да го донесат като приносители, затова се говори за т.нар. антропогенен, човешки фактор.
- В момента хората почти не отглеждат прасета в заден двор. Какво ще се случи след като изтече една година от подписването на декларациите през 2019 г. и домашните кочини отново се заредят?
- Тази година ще трябва да се подходи много внимателно и да се стъпва бавно, защото имаме и лошия опит на Румъния. През 2019 г. в Румъния там, където е имало чума, след като хората заселиха с прасета, половината ферми имаха отново чума. Направена е промяна в Наредба 44, засилваме мерките за биосигурност, но за съжаление мерките за биосигурност в малката ферма не могат да покрият онези параметри на многопластова биозащита, за които говорим в едрите свинекомплекси и затова там редуцирахме бройката на прасетата. От 5 на малкото стопанство да бъдат 3 за домашни нужди. И с всички недостатъци, че там не може да се гарантира абсолютна биосигурност, има две положителни неща. Малката ферма е задънена улица за епизоотичния процес. Ако влезе вирус, има възможност да се приложи другата хватка – бързо да се ликвидира. Второ, за по-големи ферми има изискване те да бъдат регистрирани като животновъдни обекти. За да се случи това, трябва да се направят постройки, да се извика строителна комисия и най-вече да се мине през НАП, защото ще се произвежда. Това са възпиращи фактори. Това не е направено да улеснява, а с цел да има по-малко обекти. Ако не стане и по този начин, ще дадем веднага становище от центъра да бъде направена нулева година.