Възможно е някои страни да започнат да складират по-големи количества храна за собствените си нужди, като по този начин ще застрашат гробалната търговия. Оказва се, че не само обикновените потребители, но и част от страните по света е възможно да започват да се запасяват с продукти. Казахстан, един от най-големите доставчици на пшенично брашно в света, забрани износа на този продукт заедно с други, включително моркови, захар и картофи. Виетнам временно прекрати нови договори за износ на ориз. Сърбия спря потока на слънчогледовото си масло и други стоки, докато Русия оставя отворена вратата за забрана на доставките и заяви, че оценява ситуацията седмично.
Към момента има само няколко такива примери за прекратяване на износа и няма сигурни признаци, че има възможност да се случат други подобни ситуации. Все пак случващото се повдига въпрос: Това ли е началото на вълна от хранителен национализъм, която допълнително ще наруши веригите на доставки и търговските потоци? За сега отговорът е неясен, но специалисти продължават да следят и анализират ситуацията ежедневно.
Възможните предимства на COVID-19 за индустрията
Светът е в разгара на системна криза. Това обаче не е пречка да се отразят и оценят по първичен начин възможните сценарии, които могат да бъдат създадени в близко бъдеще според поведението на обществото и развитието на пандемията.
На пръв поглед съществува консенсус, че производството, транспортирането, дистрибуцията и предлагането на селскостопанска храна са стратегически и жизненоважни елементи за оцеляването на човека и, отделяйки се от това, пресните и здравословни храни са тези, които са привилегировани за консумация. Компаниите, свързани със сектора, като доставчици на технологии, услуги, обучение или знания, също ще усетят удвояване в търсенето си, в следствие от завишената работа в селското стопанство.
