С обнадеждаващ старт започна тази година за пивоварната индустрия. „През първите три месеца имаше доста сериозно оживление на пазара“, коментира за „Агрозона“ Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България. Консумацията на пиво е нараснала с 3-4%. Това не е типично, тъй като бирата е обикновено лятна напитка, но меката зима е допринесла за повечето изпита бира. „Както ние обичаме да се шегуваме, слънцето е нашият най-добър бизнес партньор“, казва Ивана Радомирова. Слънчевият партньор обаче е оттеглил сътрудничеството си през април и май, когато дъждът влезе във владение. Но сега пивоварите са оптимисти и разчитат на топло лято. Миналата година, благодарение на запазилите се дълго време летни температури, пазарът на бира в страната е отбелязал около 2,5% ръст, а продажбите на компаниите от Съюза на пивоварите са се повишили с 4%. В Европа като цяло пазарът на бира се движи в позитивна посока през последните години. „Бирата е глобален продукт. Няма страна, в която да не се произвежда бира в Европа.“, коментира Радомирова.
Не просто бира, а крафт
В световна мода се превръщат крафт бирите. Ивана Радомирова цитира данни, според които през миналата година в страните от ЕС са отворили врати около 650 крафт пивоварни. Няма легално определение за крафт пивоварна, но е прието, че това са пивоварни с годишно производство до около 1000 хектолитра, обичайно на мястото на производство е и мястото на консумация – бирарии и ресторанти. Крафт бирите най-често се произвеждат чрез горна ферментация, не са филтрирани и пастьоризирани. За миналата година у нас има отворена една микропивоварна, посочва Радомирова като се позовава на данни на Агенция „Митници“. В държави с развита бирена култура като Чехия и Германия обаче в един град има по 4-5 такива пивоварни. Заради малките пивоварни, които напоследък са отворени във Великобритания, тя изпреварва по брой пивоварните в Германия, каза още Радомирова. „В нашата страна много бири се внасят като крафт бири, но аз лично се съмнявам дали те наистина да са такива.“, коментира специалистът. Съмненията й се базират на факта, че повечето от тях са вносни, а срокът на годност на този тип пиво е кратък и не може да е 2 или повече месеца, както обичайно пише на техните етикети.
Носталгия по традициите
Данните в световен мащаб сочат, че потребителите залагат на светлото пиво. То има дял 90% в продажбите на бира. До преди няколко години българският консуматор е бил доста консервативен, но от 5-6 години тенденцията се променя. Бири, които българските компании са опитали да позиционират на пазара без успех преди, сега са търсени. Ярък такъв пример са мътните бири. Напоследък все по-голяма популярност набира и пивото, което препраща към вкуса от близкото минало: „Носталгията по „ретро“ вкусове е всъщност носталгия по традициите“, коментира Ивана Радомирова. По думите й приготвянето на този вид бира изисква голям професионализъм и технологични иновации. Напитката е непастьоризирана, но в същото време масовото производство изисква пивото да може да се съхранява по-дълго. Тази година родните компании са представили три нови предложения в тази посока.
Що се отнася до съдържанието, изпълнителният директор на Съюза на пивоварите в България посочва, че бирата е изцяло натурален продукт. Произвежда се от 90-92% вода, малц, пивни дрожди и хмел. В нея няма консерванти, оцветители и спирт, подчертава Радомирова.
Изнасяме хмел за Германия
Между 45 и 50% от използвания малц за производство на бира у нас е български. Вносът се налага по две причини, обясни специалистът – в страната не могат да се осигурят толкова големи количества пивоварен ечемик, отговарящ на изискванията, и няма достатъчно предприятия за производство на малц. Има и друг фактор, тук не се произвеждат всички видове малц, които рецептурите изискват. Лицензионните марки бира, които се правят у нас – общо 8, изискват и специални малцове. По отношение на хмела – в България има един производител и може да задоволи 18-20% от нуждите на бранша, посочи Радомирова. Производството му обаче е толкова качествено, че дори изнася за Германия и Австралия.
До края на 2017 г. – калориите ще са на етикета
От октомври пивоварите ще предоставят информация на потребителя за калорийното съдържание в бирата, както и за въглехидрати, протеини и др. Това е доброволен ангажимент на индустрията, посочи Радомирова. Първоначално това ще става в интернет платформа, но до края на следващата година данните ще бъдат изписани и на етикета. Дългогодишна традиция в бранша е производителите да посочват съставките на напитката, макар за алкохолните напитки това да не се изисква от нормативната база на ЕС.
Българите в чужбина търсят родната бира
Общото количество на експорта е малко, но прави впечатление, че то е насочено основно към дестинации, където има големи български общности. Българите в чужбина подчертано търсят родната бира. Ако има производство в родния им град, нашенците зад граница избират марката, която се произвежда там. За миналата година пивоварите отчитат 15% ръст в износа на бира като той е достигнал 138 300 хектолитра. Изпитото количество у нас е 5,3 млн. хектолитра, а вносът възлиза на 538 хил. хектолитра.
Предпочитанията на потребителите в страната се определят от възрастта на човека и от покупателните му способности, посочва Ивана Радомирова. Потребителите във възрастовата група 25-39 г. и с по-високи доходи са по-склонни да експериментират, те са почитатели на лицензионните бири в по-висок ценови клас. Вероятно в градовете, в които има пивоварни, се пие най-много от произвежданите там марки, допуска изпълнителният директор на Съюза на пивоварите. Изследванията сочат, че бира се пие най-често в Русе, Монтана, Бургас, Варна.
Снимка: Mattias Tengblad/freeimages.com
