Бататът и възможностите за неговото отглеждане у нас
Въздействието на изменението на климата се влошава, температурите нарастват и това принуждава растителните видове да мигрират или дори някои от тях да изчезнат. Тази тенденция е валидна и за земеделието. Едно от последствията е, че традиционните култури не могат да се адаптират към променящия се климат и дават по-ниски добиви. Една от стратегиите, с която това може да се компенсира е интродукцията на нови за района култури. Сладкият картоф, който също е известен като батат и неговото въвеждане по-масово в култура е такава алтернатива.
В статия за „Климатека“ Роман Рачков, агроном и специалист по тропично и субтропично земеделие, разглежда батата и възможностите за неговото отглеждане у нас. Рачков е председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита.
Бататът превъзхожда картофа по някои критерии, заради които специалистите го нареждат в редиците на суперхраните. С чудесните си вкусови качества и балансиран хранителен състав, добрите средни добиви без необходимост от значими финансови вложения в технологията му за отглеждане, той е една от културите, които могат по-трайно да навлязат в едно балансирано и устойчиво сеитбообращение у нас.
Хранителни източници на модерното човечество са силно рационализирани: около 90% от калориите в света идват от около 20 вида растения.
Близо 50% от тези калории са от ориз, царевица и пшеница. Изменението на климата довежда тези култури до границите на лимита им. Културите в много региони вече изпитват трудности да се справят с екстремни температури, променящите се модели на дъжд и повишени нива на въглероден диоксид, според доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) относно продоволствената сигурност.
Неотдавнашно проучване, публикувано в Nature Food, използва нови инструменти за да моделира развитието на селскостопанските култури, като проектира ефектите от изменението на климата върху тях в световен мащаб. Моделите предвиждат, че производителността на пшеницата ще се увеличи в онези части на света, които се намират на високи географски ширини. Добивите от царевица, соя и ориз обаче ще претърпят удар през следващите 10 до 20 години.
Днес селското стопанство е изправено пред голямото предизвикателство да отговори на нарастващото търсене на храна, като същевременно ограничи деградацията на почвата, замърсяването на въздуха и водата и се адаптира към въздействията от изменението на климата.
Предлаганите стратегии за адаптация на селското стопанство към промените в климата включват засаждане на различни култури, отглеждане на нови линии, генетично модифициране на култури, по-устойчиви на суша и топлина сортове и изместване на сезоните на отглеждане, за да се приспособят към промените в дъждовните сезони и температури.
Стратегиите могат също така да включват по-устойчиви селскостопански методи, за да помогнат за защитата на екосистемата, да поддържат плодородието и влажността на почвата и да допринасят по-малко за емисиите на парникови газове.
Такава стратегия е насочването на земеделците към нови за района култури, към които вече има пазарно търсене и в България, и в Европа, но досега не е било възможно да се отглеждат, поради климатичните условия. Това би направило агроекосистемата по-устойчива към болести и неприятели, както и по-адаптивна към климатичните промени запазвайки нивото на доходи в малките и средни земеделски стопанства.
Сладкият картоф е култура, за която има пазарно търсене, днес можем да го открием във всеки хипермаркет у нас като внос, въпреки че и условията в България са благоприятни за отглеждането му.
Каква е практиката за отглеждане на батат в България?
Опитите за отглеждане на батати у нас започват през 1932 г. Първият успешен опит за отглеждането им е през 1933 г. в Пловдивския научноизследователски институт. Основните трудности свързани с отглеждането им тогава са свързани със съхранението им.
Към момента у нас сладки картофи са отглеждани само в най-южните части на страната – в районите на Ивайловград, Хасково и Харманли. В последните години земеделци в района на Садово също правят опити да произвеждат батати. Основните сортове, които се гледат в България, са родният № 9 и китайските Шен Ли 100 и № 169.
Полевите опитите, проведени през 2023 г. от Българската асоциация за биологична растителна защита в района на централните части на Северна България за отглеждане на сладък картоф, дадоха изключително обнадеждаващи резултати. Културата се разви безпроблемно в периода май – септември и даде прилични средни добиви при отлични вкусови качества. Средният добив, който потенциално може да се получи от декар са 1500 кг. Евентуалното мащабиране в отглеждането на тази култура в малки и средни ферми би била ефективна стратегия за тях при адаптацията им към климатичните промени и гарант за запазване устойчивост на доходите им.
Изменението на климата носи предизвикателства както за продоволствената сигурност, особено в развиващите се страни, така и за безопасността на храните.
В Европа “Европейският орган за безопасност на храните” (EFSA) определи изменението на климата като двигател (т.е. нов или съществуващ рисков фактор, който се променя по естество или величина) за възникващи рискове за безопасността на храните и фуражите в средносрочен или дългосрочен план.
Възникващите рискове могат да доведат до икономически загуби за фермерите и да застрашат продоволствената сигурност, тъй като регионите се сблъскват с нови заплахи, които преди не са съществували в тяхната среда. Промените в температурата, влажността, моделите на валежите и екстремните метеорологични явления могат например да повлияят на появата и интензитета на болести, пренасяни с храни, и установяването на инвазивни видове, вредни за здравето на растенията и животните.
От друга страна, промените във времето и интензивността на опрашването, като например по-ранен период на цъфтеж на културите или загуба на опрашители, също могат да повлияят на производството на култури. Това може да доведе до намалени добиви и по-ниско качество на продукцията, засягайки наличността и достъпността на храната, особено в региони, които вече са изправени пред продоволствена несигурност. Една възможна стратегия, която да минимизира рисковете от това е въвеждането в сеитбообращение на нови и алтернативни култури.
Източник: Климатека
