Македонските ни съседи са по-любезни от всякога
Светлана Трифоновска, сп. “Агрозона”, януари 2013
„Да, в Македония има криза, но тя не е в строителството“, усмихват се на изумлението ми скопяни. Причината е, че правителството на Груевски инвестира огромни средства в строежа на музеи, административни сгради и огромни паметници. „Добри ли са?“, питам. „Ще ги видиш“, отговорят ми с крива усмивка. Всъщност в Македония има завод за археология. На площада в Скопие са се събрали паметниците на велики исторически личности, като се започне от Александър Македонски и се стигне до Крали Марко. Малко по-нататък се извисява истинска триумфална арка. Покрай река Вардар за две години са се издигнали нови сгради, шокиращи с помпозност и желание да напомнят отминали времена. Някои от тях са административни и мнозина не знаят какво е предназначението им, други са музеи, опера, има дори музей на холокоста. А градежите продължават.
За и против
Всъщност това строителство е повод за непрекъснати спорове между различните поколения, които иначе съжителстват съвместно съвсем спокойно. „За“ с две ръце са обикновено по-възрастните, някогашните деца-бежанци от Гражданската война в Гърция. Поколението на четиридесетгодишните пък е против безумното харчене на държавни пари и заемите, които страната трупа, за да строи съвременни антики. Стилът на новите шедьоври се заклеймява от противниците на Груевски като кич, а в най-добрия случай е наричан анахронизъм.
В интерес на истината тази помпозност, дори и да изглежда пресилена, всъщност привлича туристи. На тях можеш да се натъкнеш дори и в навечерието на нова година. Групи от по трийсетина души, зяпнали към енергично ръкомахащ екскурзовод в подножието на паметника с победителя Александър Македонски, са нещо обичайно. А някогашната чаршия, която привличаше като магнит гостите на Скопие, с атмосферата на 19 век и балканския колорит, включващ кебапчета, музика, вино и ориенталски сладкиши, вече не е на дневен ред. Тя е западнала, омърлушена и някак ненужна, въпреки че именно това е мястото, с автентични старинни къщи и атмосфера.
Чудеса със стенописи
В подножието на чаршията е една от старите църкви на града, която предизвика световна сензация с чудесата, които са се случили с нея около Великденските празници преди две години. Тогава, в разстояние на месец, невидима ръка започнала да изчиства стенописите, и златните ореоли около главите на светиите започнали да сияят с мека светлина. „Бог направи това чудо, защото имаше много неверници и така ги принуди да повярват“, обясняват служителите на храма.
Колорита на пазарите
Разбира се пазарите са едни от най-привлекателните места в Скопие. В Македония все още храната, която се предлага е истинска, с минимална намеса на индустрията и технологиите и това я прави още по-привлекателна за туристите, особено за тези от ЕС. И на Бит пазар, и на този, който е близо до квартала Карпош, кръстен на българския войвода, все още могат да се видят картини, които в близкото минало бяха типични и за нашата страна. Маси отрупани с домашно произведени зеленчуци, нанизи със сушени чушки, яйца, тави пълни с извара, сирена, подправки, кори за баници, баклави и кадаифи, и към това подобаващата суетня и олелия около празниците. Срещат се чисти, малки магазинчета за месо, с атрактивно провесени прасета на витрините, с домашни меса, колбаси и пържоли, които имат леко карамелен цвят, доказателство, че не са обработвани с химикали, за да изглеждат подозрително розово свежи. Удивително истински е и вкусът на шарана, който там се нарича краб, и традиционно се приготвя за семейната трапеза поне веднъж в седмицата – пържен или печен. Сирената са добре узрели и с аромат на мляко. Докога, не се знае. Но македонците ценят качествената храна и повечето семейства си я приготвят сами.
Огньовете на Божик
Македония чества Рождество Христово по стар стил, но там се е запазило старото наименование „Божик“, което е разпространено на много места и в България. Всъщност Бъдни вечер се нарича Коледа, когато хората се събират навън, палят огньове, черпят се с греяно вино в очакване на Рождество, ходят на църква. Обикновено домакин на тези тържества е „кум“, човекът, у когото е попаднала парата от питата предишната година, а на следващия ден се празнува у дома.
За страстното бацване и Европейския съюз
Българинът като цяло не взема много на сериозно заядливите вестникарски заглавия в Македония. Така е, защото си знае – братовчедите оттатък неизменно го посрещат с топла прегръдка, страстно бацване и огъващи се трапези. Е, когато “се прошетва” из Скопие, не спира да цъка възмутено към паметниците на македонците Кирил и Методий, цар Самуил и Гоце Делчев, но истината е, че тези исторически „новости” отдавна не го стряскат.
На тези, които са били около Нова година и Божик в Македония, няма как да не им е направило впечатление повсеместното любезно отношение към българите. Дори преминаването на границата, където колкото и странно да звучи, българските митничари задържат пътниците с часове на излизане от страната, докато македонските им колеги са повече от организирани и пестеливи на време, е нещо, което внася първите щрихи в доброто настроение на посетителите. В Скопие пък се изненадваш приятно от безметежни срещи без хапливи подмятания на национална тема, съпроводени от време на време с въздишки, че „Европейския съюз може и да ни се размине“. С това се изчерпва „горещата“ тема за добрите ни съседски отношения.
Имотите и Гърция
В интерес на истината, обикновените хора в Македония въобще не визират България като съществена пречка за пътя им към Общността, въпреки че блокирахме датата им за преговори. Те определят като такава южната им съседка и то не толкова заради името на младата република, което гърците развяват като съществен проблем, а заради имотите, които родените в Егейска Македония, основателно искат да си върнат или поне да получат обезщетение за тях, но Гърция се противопоставя на това. Този проблем касае и мнозина българи, засегнати от събитията през 1948 г., но у нас темата въобще не се коментира. Така на фона на театралните фойерверки, типични за Скопие, изплува истинският образ на нашите съседи – тъжен, мъдър, ограбен, с неизменната носталгия на бежанеца, вярващ в спасителната илюзия за собствена история на своята обетована земя.
