„Умрелите животни, като тонаж при нас са около 350 – 400 тона месечно, всъщност тази година беше малко по-особена, в средата на годината започна да се наблюдава повишаване на смъртността при преживните животни, причинено от болестта „син език” и през септември мъртвите животни достигнаха до 750 тона”, обясни Александров. По думите му, това е увеличило и разходите на предприятието.
В следствие на това, екарисажа е изчерпал всичките си налични средства. Въпреки многократните запитвания и сигнали БАБХ и министерството на земеделието отговор и шуменското предприятие е принудено да спре работата си по обезвреждането на трупове в 18 от областите в страната, които са му разпределени.
„Без свежи средства нашите партньори и контрагенти не ни дават нито горива, нито вода, нито ел. енергия, нито консумативи и материали, нито нищо и за това в тона на добрия мениджмънт аз съм длъжен да взема тези предпазни мерки, за да отговоря, както на търговския закон, така и на Кодекса на труда”, категоричен бе Мирослав Александров.
Спирането на дейността на шуменския екарисаж крие реален риск от екологичен проблем в страната, тъй като няма да има кой да извозва и обезврежда животинските трупове.
Ситуацията с другия, по-малък екарисаж – този във Варна е идентична и там също преустановяват своята дейност.
