Култура или антикултура, ценности или антиценности? Какво възпитава молът у хората и може ли той да бъде радетел за българските традиции, фолклор, кулинарно, аграрно и занаятчийско наследство? Оказва се, че може. Журналист, актьор и художник – трима секретари на габровски читалища – две квартални и едно селско, обединяват творчески потенциал в създаването на един нетрадиционен мол. Селски мол.
Искахме нашите читалища да не се ограничават до типичните за повечето читалища в страната ни художествена самодейност, библиотека и някой –друг квартален или селски празник, разказа Маргарита Стоянова, журналист и секретар на читалище „Христо Ботев“, село Гарван. Читалището в Гарван спечелило проект за възстановяване на стари овощни сортове – устойчиви на климатичните условия, характерни за района, такива, които не изискват пръскане, но и изчезващи. Възстановени са около 20 сорта сливи, круши, ябълки – Йововки, зимни ябълки, сливи Маджаркини – използвани за сушене, и Караджейки, характерни за района. Караджейката слива е с много висока захарност, костилката й не се дели. Заради сладостта си тя е използвана преди за пестил, както и за ракия. В конкурса „Дърво на годината“ на фондация „Екообщност“ в категорията, посветена на дървета с бъдеще, е спечелила круша червенак, намерена в селата в кметство Гергини, разказва Маргарита.
Покрай възраждането на старите видове плодове постепенно се заформя идеята да се организира събитие, в което да бъдат поканени производители на традиционна храна и други продукти от района на Габрово. „Нашата идея беше на изнесем културния продукт, създаден на село, в града“, казва Стоянова. Отначало инициативата носи названието „Базар – забравени традиции, живи вкусове“, при представянето й в радио предаване обаче на шега започват да говорят за нея като за селски мол. Така с течение на времето тя остава с названието Селски мол.
Читалищата – в помощ на местните производители
„Ние искаме да провокираме читалищата да създават друг творчески и социален продукт, освен художествената самодейност.“, коментира Маргарита Стоянова. Като цел тя и посочва и това читалищата да създават подкрепяща среда за развитието на биоземеделието и дребното производство на база традициите на района. Маргарита посочва, че традициите в малките населени места са ресурс, който не е достатъчно овладян. Развитието на малките населени места на база тези традиции обикновено включва нулева или минимална енергия. Приготвянето на традиционни храни и съхраняването на стари сортове създава екологична среда, важна за устойчивото развитие на населеното място. Когато сортовете са привикнали към дадени климатични условия, те изискват далеч по-малко третиране, припомни Стоянова. Затова кметство Гергини, Габровско, има мотото „Територия на съхранени овощни видове“.
Маргарита Стоянова споделя и дългосрочната перспектива, в която мислят от кметството – с утвърждаване на екологичната среда в него, ще нараснат и цените на имотите, тъй като не е все едно дали собствеността ти ще е до химическия завод или „в балканско село, където даже хората не пръскат доматите си с препарати, а варят доматените стъбла и използват отварата“. Нещо повече, именно в дребните ежедневни дейности се крие и потенциал за смекчаването на последствията от климатичните промени, казва Маргарита. Като пример дава възстановяване на старо сушило за сини сливи, други плодове и гъби. Преди 30-40 години на всяка улица в планинските села имало по едно такова сушило, а самото то било направено само с природна енергия – от кирпич, сушен на слънце. Маргарита посочва още, че много хората, които работят в града, допълват доходите си „ с едно парченце земя“.
В Селския мол се популяризират именно такива, почти забравени практики, разказва секретарят на читалище „Христо Ботев“. Тя обръща внимание, че читалището и производителят могат да вървят ръка за ръка. Производителите са всъщност бъдещи бизнесмени, казва Стоянова. В началото, когато прохождат, ще им помогне читалището, ще намери клиенти чрез Селския мол, в следващия момент обаче, когато бизнесът укрепне, производителят може да е полезен на читалището. „А читалищата са единствените духовни средища на хората в малките населени места.“, припомня Маргарита. Натоварени са и със социалната роля, която няма кой друг да изпълни.
Местните храни препречват пътя
Първото провеждане на Селския мол е било в близост до читалище “Св. Св. Дамаскин и Онуфрий Габровски“, в квартална градинка, на пътя на хората, които отиват да пазаруват в магазин от голяма търговска верига. „Това беше нашата концепция. Да застанем на пътя на хората, които отиват да пазаруват в големите търговски вериги, за да видят, че домашната храна, това, което растне на село и в региона, е по-хубаво от онова, което могат да си купят във веригата.“, разказва Маргарита. По думите й за един час всички изнесени храни са били изядени.
За да е по-атрактивно представянето на традиционните храни, са включени демонстрации – вари се качамак на място, прави се триеница. Триеницата се приготвя от тесто, което се трие между ръцете, става на дребни късчета, стрива се върху врящо прясно мляко със захар. Има и солен вариант – с масло и сирене. Вари се, докато тестото уври. Сред традиционните за Габровско храни е и т.нар. Бял мъж – прясно домашно сирене, несолено, с краве масло се бърка в тиган, докато се изпари водното съдържание. Остава почти като разтопен кашкавал. „Страшно вкусно. Ние наскоро си правихме вкъщи“, казва Маргарита.
По време на Селския мол се изявяват и самодейци – певци и танцьори. Своеобразното изложение на регионални храни се прави винаги на различни места. На Коледа, например, Селският мол гостува в габровския мол. Инициативата се провежда и около други празници и обогатява празненствата на града. Популярността й расте и тя е представяна и на по-големи фестивали. Селският мол се е качил дори до връх Шипка.
Читалището, пълно с млади хора
Светослав Славчев, един от инициаторите на Селския мол, актьор и секретар на Народно читалище „Христо Смирненски 1949“ в Габрово, разказва, че читалището, в което работи, разчупва стереотипа. Уникалното за това читалище е, че всички самодейци в него са млади хора, развиват се предимно младежките дейности – има самодейна младежка театрална студия, наскоро в читалището е създаден импровизационен тетатър, младежки фолклорен оркестър, който сам прави аранжиментите си. Това всъщност е и много полезно за развитието на младите, отбелязва Светослав. На въпроса какво мотивира младежите да отидат в читалището, не в кафенето, Светослав бързо отговоря: „Всичко идва от отношението към младите хора. Най-трудно е да се създаде ядрото. Когато имаш ядро от млади хора около тебе, около тях идват и други, които виждат, че това е забавно.“ Когато човек усеща, че е пълноценен и че идеите му се чуват, се чувства оценен и това го задържа в тази общност, допълва актьорът.
Освен с театър и музика, в читалище „Христо Смирненски“ младите хора се занимават и с огнени изкуства. Вече е факт и първото издание на фестивала „Алтернативни форми на изкуство“, чиято идея е била да представи етно джаз, етно рок и фолклор, примесен с дъбстеп.
Творчески пориви без свръхамбиция
Важното при работата с младите хора е тя да не е съпътствана от свръхамбиция. „Повечето театрални студии се изживяват като театрални школи с претенция, че ги учат на нещо велико. Това смазва самоиницативата на младежите, вкарва ги в рамки.“, коментира Светослав. Затова и името на тяхната стуция е „Гаргара“ – за да покажем, че ние правим нещо, което ни е забавно, не на всяка цена, коментира Светослав, основал студията преди 9 години. В „Гаргара“ участват 15 младежи. Част от първоначално включилия се състав вече са хора с професии – застрахователи, автомонтьори, счетоводители, но те продължавали да се връщат към „Гаргара“, за да правят театър.
Анета Стефанова
Материалът е публикуван в
ноемврийския брой на
списание “Агрозона”.
Още интересни материали
четете в изданието.
