Средиземноморски растения може да навлязат в родното земеделие
Петко Божков, climateka.bg
Човешкият живот е неразделно свързан с производството на храни, за което климатичните условия се явяват съществен и ограничаващ фактор. Затова в науката за климата е възникнало специално направление – агроклиматология, което изследва влиянието на климатичните условия върху развитието на селскостопанските култури. Климатичните промени засягат пряко земеделието, като изменят термичните условия, свързани с разлистването, растежа и узряването на даден вид селскостопанска култура (Lalic et al., 2018).
В контекста на климатичните промени, свързани с повишаване на средните температури на въздуха, пред земеделието в България възникват редица предизвикателства. В Североизточна България се очаква повишаване на средногодишната температура от 10-11 до 13-14 °C (фиг. 1А и 1Б), което ще повиши необходимостта от изкуствено напояване. От друга страна, повишаването на средната температура в Южна България може да има и положителен ефект върху отглеждането на средиземноморски растения като маслина, смокиня, цитруси, бадем, нар и др. Въпреки това в Горнотракийската и Бургаска низина за производството на зеленчуци ще е необходимо изкуствено напояване, което се свързва с оскъпяване на продукцията.
Фиг. 1 Средна годишна температура през 1961–1990 г. (A); Песимистичен климатичен сценарий за средна годишна температура за 2080 г. (Б) по данни на НИМХ-БАН
Количеството на валежите и годишните валежни суми също оказват съществено влияние върху растежа и развитието на земеделските посеви. Очакваното понижаване на валежните суми в части от Дунавската равнина, Добруджа, поречието на Струма и низините в Южна България (фиг. 2) ще увеличи недостига на влага в почвата. Валежният дефицит ще засегне най-вече производството на пролетни земеделски култури, а също така и културите, отглеждани при неполивни условия.
Фиг. 2 Средна годишна сума на валежите за периода 1961–1990 г. (А); Очаквана сума към 2080 г., съгласно песимистичния сценарий (Б) по данни на НИМХ-БАН
Фиг. 3 Добив на зърнени култури (средногодишно, тона на ха)
Очакваните климатични промени в България имат прогнозен характер и на пръв поглед изглеждат отдалечени във времето. Но анализът на съществуващите данни за земеделската продукция показва предизвикателствата пред растениевъдството в условия на променящ се климат. Така например между 2005 и 2015 г. са регистрирани няколко периода на продължителна суша, които оказват влияние върху добивите от зърнени култури (фиг. 3). Видимо е, че добивите от царевица за зърно са най-засегнати от засушаванията през 2007 и 2012 г.
От друга страна, засушаванията се свързват с намаляване на водните ресурси, които са необходими при производството на зеленчуци. Дефицитът на влага в този отрасъл оказва много силно влияние през 2007, 2009, 2011 и 2012 г. (фиг. 4) върху реколтата от домати, краставици и зеле. Ясно е, че подобни засушавания ще причиняват сходни ефекти върху зеленчукопроизводството, с което се занимават множество малки земеделски производители и в бъдеще.
Фиг. 4 Добив на зеленчуци (средногодишно, тона на хектар)
Всяка промяна в климата оказва влияние върху екологичните условия за развитие на растенията. Следователно промените в климата влияят пряко върху продуктивността на селскостопанските култури, а оттам и върху добивите от тях. Въпреки настъпващите климатични промени, страната разполага с достатъчно време за адаптация и въвеждане на мерки срещу проявяващите се и очаквани ефекти от климатичните промени. Положителен ефект би оказала модернизацията на съществуващите напоителни съоръжения и изграждането на нови, каквито са все по-необходими в производството на зеленчуци. Ефектът от климатичните промени може да бъде минимизиран и чрез използването на сухоустойчиви и високопроизводителни хибридни сортове. Преструктурирането на земеделието и специализацията в производството на нови нетипични за страната култури също може да се окаже от ключово значение за приспособяването на земеделието към климатичните промени.
*Заглавието е на agrozona.bg
