Мярката има за цел да намали употребата на спорния хербицид
Глифозатът в агропромишления комплекс на Индия се използва главно за борба с плевелите в чаените плантации и като десикант за различни култури. Неселскостопанските приложения на този хербицид включват третиране на паркове, зони в близост до напоителни канали, насипи, железопътни линии, летища, военни съоръжения, електроцентрали и т.н.
Остатъците от глифозат се намират във важни експортни култури като нахут, казват еколозите, тъй като фермерите изсушават хербицида, а основният сенчест пазар за глифозат е в незаконните полета с ГМО памук, съобщава порталът krishijagran.com.
Въз основа на проучване от 2015 г., публикувано от Световната здравна организация и Международната агенция за изследване на рака, което нарече това активно вещество „вероятно канцерогенно за хората“ и опасявайки се от вреда за здравето и околната среда, индийското правителство реши да разреши употребата на глифозат само от оператори за борба с вредителите, които са преминали подходящо обучение. Този проект беше отворен за коментари и мнения в продължение на две години, а окончателното решение вече е публикувано в официалния бюлетин. Въпреки че официалната заповед не посочва изрично това, много експерти смятат, че тя е насочена към ограничаване на употребата на глифозат от фермерите.
За да се изпълни заповедта, всички сертификати за регистрация на този химикал, които компаниите трябва да получат, за да го произвеждат или продават, сега трябва да бъдат върнати на комисията по регистрация.
„Основният проблем сега е, че националната селскостопанска индустрия все още няма подредена система от сертифицирани оператори за борба с вредителите – това е първото. И второ, участието, тоест наемането на такива специалисти ще доведе до значителни допълнителни разходи за фермерите“, коментира Калян Госвами, генерален директор на Федерацията на агрохимиците на Индия (ACFI).
