Малко над 6 000 на брой са тютюнопроизводителите, които към 25 юли са се вписали в регистъра по Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Това съобщиха за „Агрозона“ от Министерство на земеделието и храните. По неофициални данни на Националната асоциация на тютюнопроизводителите една пета от тютюнопроизводителите в страната са се вписали в регистъра, което означава, че голяма част от бранша си остава в сивия сектор (около 80%), тъй като общо производителите са 30 000, каза Фикрит Бекир, зам.-председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите 2010 (НАТ).
В четвъртък, 1 септември, ще се проведе среща на управителния съвет на НАТ, на която ще има по-актуални данни за производството на тютюн в страната. Към момента, по браншови данни, то е около 1200 и 1300 хил.т Бърлей в Северна България и около 4-5 хил. т Басми, а при Вирджиния се очаква да падне до 3-4 хил.т. Заради ниските добиви тази година се очаква в предстоящата изкупна кампания цените на всички видове тютюн да бъдат по-високи. Въпреки това падналите дъждове през последните няколко дни дават надежда, че реколтата може да бъде добра, коментира Фикрит Бекир.
Дефицит на доверие
Хората все още нямат доверие в Министерство на земеделието и храните, мислят, че ще ги обложат с непосилни данъци. Смятат, че не се дооценява производството, по думите на Фикрит Бекир. От НАТ са провели информационна кампания в страната, за да се обясни на производителите, че всички в държавата трябва да плащат данъци за продукцията си. „Опитваме се да им обясним, че тези данъци няма да са кой знае колко високи след като се приспаднат разходите, направени през целия период на производство. От 2000 г. насам обаче хората са свикнали да не плащат данъци и е трудно да се промени мисленето им.“, каза още той.
Годината бе неблагоприятна от климатична гледна точка, затова се очаква реколтата да бъде ниска. Очакват се по-ниски добиви спрямо миналата година – между 60 и 80 кг/дка за Кабакулак в Североизточна България и Басми в Южна България, при Бърлей и Вирджиния 100 кг/дка. Това е около 1/3 по-ниски добиви от средногодишното производство, при разходи между 700 и 800 лв/дка. През нормална година печалбата е около 900 лв/дка. При положение, че не всички производители получават национални доплащания, тази година браншът е на загуба. Ако се наложи да се платят и данъци, загубата ще се задълбочи. Ето защо НАТ води преговори с МЗХ за това, поне регистрираните производители да бъдат стимулирани. Това би подпомогнало всички да влязат в този регистър, според браншовика.
На 13-14 септември браншът ще постави въпроса по време на среща в МЗХ. Очаква се тогава МЗХ да представи две наредби, регулиращи тютюнопроизводството. Към момента подзаконовата нормативна уредба към закона в частта производство и изкупуване на тютюн е изработена, коментираха от агроминистерството. Предстои обществено обсъждане, а основанията в закона са четири, обединени в две наредби: за воденето и поддържането на регистъра на тютюнопроизводителите и регистъра на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн; и за дейността на комисиите по тютюна, изискванията за експертите по окачествяване на тютюна и реда за разглеждане на споровете по окачествяването на тютюна.
От НАТ заявиха, че ще предложат производителите, които са влезли в регистъра, да бъдат подкрепени с между 500 и 1000 лв/дка като бонус за това, че са се регистрирали. „Производителите са малко, така че може да се заделят около милион евро по фондовете, за подкрепа на тютюнопроизводителите. Така че може тази подкрепа да дойде от Европа.“, казва Бекир.
Българско председателство на европейско ниво
От октомври председателството на Европейската асоциация на тютюнопроизводителите за 2 години ще бъде поето от България в лицето на председателя на НАТ Цветан Филев. „Имаме идеи за срещи с евродепутати и ще искаме подпомагане обвързано с производството, както досега се подпомагаха тютюнопроизводителите от Южните държави – Испания, Португалия, Франция, Италия, Германия, Гърция, Хърватия, Унгария, Полша, Швейцария. Не сме говорили за точни цифри, но ЕС може да отделя някакви премии в подкрепа на производството, например евро на килограм, за да не бъдат производителите на загуба.“, предлагат от НАТ.
Въпреки, че производството на тютюни в България намаля през последните години, у нас действат около 50% от производителите в Европа. Съществуващите организации на производители се разпадат, защото няма подкрепа от държавата. Освен това повечето производители у нас са малки, затова трябва да вървим към обединяване, според Фикрет Бехир. Производството намалява, защото младите отиват в чужбина, а производителите, които останаха са на възраст между 40 и 50 години. Един ден и те ще се откажат, ако нещо не се предприеме и производителите не бъдат подкрепени. Браншът носи близо 3 млрд. лв. в държавната хазна.
Европейците сме принудени да внасяме между 50% и 60% от тютюна, който се употребява на Стария континент, от Индия, Бразилия, Малави, Китай и др. държави.
На 17 и 18 октомври 2016 г. в София ще има конгрес на Европейската асоциация на тютюнопроизводителите, по време на който въпросът за развитието на бранша в Европа ще бъде обсъден.
