Румен Порожанов за ПРСР след 2020: Инвестициите в неземеделски дейности трябва да бъдат съобразени с ОП “Регионално развитие”

Лилия Александрова
Лилия Александрова
5 Минути

 

Инвестициите в неземеделски дейности по подмярка 6.4.1 от ПРСР трябва да бъдат съобразени с целите и проектите по оперативна програма “Регионално развитие”. Това каза по време на петъчния парламентарен контрол министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов в отговор на депутатски въпрос във връзка с целесъобразността на финансирането по подмярката.

Отварянето на лекарски и зъболекарски кабинети в селските райони е допустима дейност за финансиране, тъй като това са неземеделски дейности, подчерта Румен Порожанов и допълни, че има десетки други видове услуги, които са допустими както по ПРСР, така и по Регламент.

Има неща, които в новия програмен период трябва да подобрим, посочи министър Порожанов. Инвестициите в проекти на частно практикуващи лекари и зъболекари не се влагат в държавна или общинска инфраструктура, обясни той и допълни: „Инвестициите за здравеопазване, например, би следвало да ги направим част от инфраструктурните проекти, които през следващия програмен период ще бъдат част от националния ни стратегически план. Те трябва да бъдат в симбиоза с проектите по програмата за регионално развитие.“

„Наистина може би трябва да имаме бюджети по области, но по-скоро в инфраструктурните проекти. Ако направим бюджети в националния стратегически план, предлагам да бъдат за животновъдство, за плодове и зеленчуци, но не можем да ги разпишем „плодове и зеленчуци във Видин“ и в други области по целеви бюджети.“, посочи Румен Порожанов и направи отчет за подбора на проектни предложения.

Програмата за развитие на селските райони е изготвена въз основа на задълбочен социално-икономически и екологичен анализ, който определя основните потребности и формулира основните цели на програмата и е неразделна част от нея. Подмярка 6.4.1 допринася за насърчаване на социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическото развитие в селските райони. Подмярката е насочена към инвестиции свързани с развитието на малки и средни предприятия, за разкриване на работни места в селските райони.

Във връзка със заложените приоритети в програмата са предвидени и съответните целеви показатели за периода на изпълнението, а именно създаване на 4 270 работни места чрез подкрепа на 1 600 проектни предложения или средно по 2,7 работни места за един проект.

В периода 5 септември до 7 декември 2018 г. се проведе прием по 3 процедури за подбор на проектни предложения по подмярка 6.4.1. Комитетът по наблюдение на програмата е одобрил критерии за оценка на предложените дейности. Данните в ИСУН показват, че в рамките на трите процедури са постъпили са постъпили общо 826 проектни предложения на обща стойност 456 милиона лева, както следва:

По първи лот „Инвестиции насочени към развитие на занаяти“ са подадени 29 проектни предложения на обща стойност 12,2 млн. лв. и заявена безвъзмездна финансова помощ над 6 млн. лв. Най много проектни предложения са подадени от предприятия на територията на област Благоевград и София – по 5 броя. Във всички останали области в страната подадените проектни предложения варират между 1 и 3 броя.

По втори лот „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности“ са подадени 507 проектни предложения на обща стойност 276 млн. лв. и заявената безвъзмездна финансова помощ е около 133 милиона лева. Най-много проектни предложения са подадени от предприятията на територията на област Благоевград – 77, следват Пловдив – 55, София – 42. Най-малко проектни предложения са подадени от предприятията на територията на областите Видин и Търговище – по 3, в Разград са 3.

По трети лот „Производство на неземеделски продукти, които не са земеделски“ имаме 290 проектни предложения на обща стойност 168 млн. лв. и заявена безвъзмездна финансова помощ 81 млн. лв. Най-много проектни предложения са подадени от предприятия на територията на област Пловдив – 43, област Благоевград – 42, а най-малко проектни предложения са подадени от предприятия на територията на областите Разград, Силистра, Шумен, Ямбол. Извършва се оценка на подадените проектни предложения.

По отношение на социалните домове е поставен индикатор. Сложен е таван на проектите 200 000 евро, защото тези домове много бързо могат да бъдат трансформирани в други, например малки хотели. Тази мярка ще подлежи на допълнителен мониторинг, обясни министър Порожанов.

„Всички критерии преминават през обсъждане и се приемат от мониторингови комитети. Администрацията не се налага, да ние предлагаме, но в рамките на дебат винаги може да се направи една или друга корекция в една посока.“, отбеляза още Румен Порожанов.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА